Крайнодесният Земур обещава „отвоюване“ на държавата на митинг в Париж

Крайнодесният кандидат за президентските избори във Франция през 2022 г. Ерик Земuр произнася реч по време на първия си предизборен митинг, след като обяви кандидатурата си в социалните медии на 30 ноември, във Вильпент, близо до Париж, Франция, 5 декември 2021 г. [EPA-EFE/CHRISTOPHE PETIT TESSON]

На първия си политически митинг френският крайнодесен кандидат за президент Ерик Земур се обяви за „отвоюване“ на страната след десетилетия упадък в неделя (5 декември). По време на предизборния митинг имаше и сбивания с протестиращи срещу расизма.

„Ако спечеля тези избори, това няма да бъде поредната ротация на властта, а повторно завоюване на най-великата страна в света“, каза Земур в реч, продължила почти час и половина.

Той посочи, че нарича своята партия „Реконкиста“, препратка към историческия период, когато християнските сили са прогонили мюсюлманските владетели от Иберийския полуостров.

Подобно на първата кампания на Доналд Тръмп за президент на САЩ, Земур обеща да намали имиграцията и данъците под аплодисментите на привържениците си, които, според организаторите са наброявали 15 000 души. Според данни на Ройтерс, броят им е бил около 10 000.

Привържениците на Земур хвърлиха столове по няколко протестиращи, облечени в антирасистки тениски, по време първата реч на Земур след обявяването на кандидатурата му. Петима протестиращи са ранени, съобщиха по-късно от тяхната асоциация.

Докато Земур се е движил през тълпата към сцената, за да произнесе речта си, един мъж се е хвърлил и го е хванал за кратко за врата, преди да бъде избутан от охраната и по-късно задържан от полицията.

Въпреки че Земур е продължил с речта си, екипът му съобщи, че е бил ранен при инцидента и лекар е наредил деветдневна почивка, съобщава вестник Le Monde.

Преди началото на митинга полицията арестува няколко десетки протестиращи срещу Земур и разпръсна други близо до конгресната зала на север от Париж. Стотици протестиращи протестираха и в столицата.

Провокативни изказвания

Бившият журналист и коментатор сложи край на седмиците спекулации около кандидатурата си за президент във вторник, като обяви кандидатурата си в онлайн видео.

Земур, който беше осъден за разпалване на расова омраза, е основният претендент за мястото на  крайнодясната Марин Льо Пен за място във втория балотаж на изборите през април, най-вероятно срещу президента Еманюел Макрон.

Известен с провокативните си изявления срещу исляма и имиграцията, той спечели подкрепа както от избирателната база на Льо Пен, така и от консервативната десница.

Земур посочи, че има за цел да сведе имиграцията до нула, ако бъде избран и да намали данъците за работническата класа и компаниите, като същевременно премахне данъка върху наследството за семейния бизнес. Той коментира още, че ще изтегли Франция от НАТО.

Земур добави още, че Франция не трябва да бъде обект на решенията на европейските съдилища.

Земур ухажваше разочарованите привърженици на традиционните консерватори, описвайки като свой „приятел“ десния Ерик Чиоти, който се справи много по-добре от очакваното на първия кръг на изборите на дясноцентристките Les Republicains за кандидат на консерваторите.

Чиоти в крайна сметка загуби от по-умерения Валери Пекрес, на втори тур в събота.

На по-малък политически митинг, твърдолевият кандидат Жан-Люк Меленшон се оттегли от бедата на дясното, казвайки на привържениците си: „Не, Франция не е всичко за крайната десница, Франция също е свързана със социалното осигуряване, общественото здраве“.

Европейските популистки крайнодесни партии се противопоставят на федерализацията на ЕС

Европейските консерватори се нуждаят от ново предложение за континента, посочи Ярослав Качински, председател на управляващата партия в Полша „Право и справедливост“ (PiS), в събота, 4 декември на срещата на върха на европейските консерватори и десни лидери във Варшава. Качински разкритикува последните тенденции, благоприятстващи преминаването към по-федеративен ЕС.

„Право и справедливост“ покани тринадесет лидери на европейски консервативни партии, включително унгарския премиер Виктор Орбан, френският крайнодесен лидер Марин Льо Пен и полския премиер Матеуш Моравецки.

Срещата във Варшава имаше за цел да внесе промяна в Европейския съюз, който според националистическите и популистките партии подкопава суверенните национални държави.

Ярослав Качински посочи, че Европа днес е изправена пред „нови предизвикателства“ и разкритикува тенденциите на федерализация в ЕС, за които обвини Германия. Той предупреди, че един федерализиран ЕС ще ограничи независимостта на своите членове.

„Участниците обсъдиха по-тясно сътрудничество между своите партии в Европейския парламент“, се казва още в изявлението.

Това ще включва „организиране на съвместни срещи и съгласуване на гласуванията по общи въпроси, като защита на суверенитета на държавите-членки и позицията по отношение на незаконната имиграция“, добавя се в него.

Льо Пен каза, че се надява, че може да бъде сформирана единна група в Европейския парламент, втората по големина сила след дясноцентристката Европейска народна партия.

Отсъствието на потенциални съюзници обаче, като Матео Салвини, лидер на италианската „Лига“ и Джорджия Мелони от „Братята на Италия“, беше забелязано.

Срещата на върха последва срещата на Моравецки с Льо Пен през октомври миналата година в Брюксел и посещението на Льо Пен в Будапеща няколко дни по-късно като част от усилията за консолидиране на европейската десница.

Това сближаване последва след години на антагонизъм, свързан с близостта на Льо Пен с руския президент Владимир Путин. Радослав Фогиел, говорител на “Право и справедливост”, призна, че партиите не са съгласни по всички теми, но че най-проруският проект в момента в Европа е газопроводът „Северен поток 2“, подкрепен от напускащия германския канцлер Ангела Меркел.

Опозицията в Полша обаче обвинява „Право и справедливост“ в засилване на сътрудничеството с проруски партии. „Русия не се интересува, че крайната десница е словесно антируска. Русия се интересува от това тя да бъде открито анти-ЕС, анти-американска, анти-ЛГБТ, анти-ваксините, анти-бежанците, анти-… каквото и да е – стига да поляризира обществото.

В Полша „Право и справедливост“ и „Конфедерацията“ действат от името на Русия, независимо дали техните лидери и електорат разбират това или не”, написа в Туитър Доналд Туск, лидерът на основната опозиционна партия „Гражданска платформа“.