Кристалина Георгиева запази поста си, но скандалът подкопа имиджа й

Кристалина Георгиева по време на пресконференция за актуализацията на Световната икономическа перспектива, преди 50-ата годишна среща на Световния икономически форум  в Давос, Швейцария, 20 януари 2020 г. [EPA-EFE/GIAN EHRENZELLER]

Управителният съвет на МВФ потвърди в понеделник (11 октомври) „пълното си доверие“ към управляващия директор Кристалина Георгиева, като я запази на поста след обвиненията в подправяне на данни.

„След като разгледа всички представени доказателства, Управителният съвет отново потвърждава пълното си доверие в ръководството и способността на управляващия директор да продължи да изпълнява ефективно своите задължения“, обяви ръководният орган на институцията.

Разследване на адвокатската кантора WilmerHale заключи, че българската икономистка е манипулирала данни в полза на Китай, докато е била на висша длъжност в Световната банка.

Спорните констатации на адвокатската кантора се съсредоточават върху изготвянето на изданията за 2018 и 2020 г. на доклада на Световната банка, които класират страните според създадените условия за правене на бизнес.

Ръководството на банката тогава е било ангажирано с чувствителни преговори с Пекин за увеличаване на заемния капитал.

Бордът на МВФ заяви, че „счита, че информацията, представена в хода на проверката, не доказва, че управляващият директор е изиграл неправилна роля по отношение на доклада „Да правиш бизнес 2018″, когато е била главен изпълнителен директор на Световната банка“.

Георгиева приветства решението, като заяви, че обвиненията са „неоснователни“.

„Това очевидно беше труден епизод за мен“, каза 68-годишната Герогиева, която пое кормилото на Международния валутен фонд през октомври 2019 г., след като Кристин Лагард напусна, за да поеме ръководството на Европейската централна банка.

„Искам да изразя своята непреклонна подкрепа за независимостта и почтеността на институции като Световната банка и МВФ, както и моето уважение към всички, ангажирани със защитата на ценностите, на които се основават тези организации “, каза тя в изявление.

„Доволна съм, че след цялостен, безпристрастен преглед на фактите, бордът на МВФ се съгласи, че твърденията са неоснователни. Искам да благодаря на Управителния съвет, че изрази пълното си доверие в моето ръководство“, добави Кристалина Георгиева.

„Доверието и почтеността са крайъгълните камъни на многонационалните организации, на които съм служила вярно повече от четири десетилетия“, каза още тя.

Разследването раздели 24 -те членове на Управителния съвет на МВФ.

Докато Франция, Великобритания и други европейски страни изразиха подкрепата си за Георгиева, САЩ не бяха склонни тя да остане на поста.

Едва в края на близо четириседмичните дискусии Вашингтон се присъедини към европейците, като се съгласи да подкрепи Георгиева.

68-годишната жена пое кормилото на кризисния кредитор във Вашингтон през октомври 2019 г. и беше единственият кандидат за поста, на който традиционно се назначава европеец, а Световната банка се оглавява от американец.

Но институцията трябваше да промени устава си, за да одобри нейното назначение, тъй като тя беше преминала възрастовата граница от 65 години.

По-голямата част от кариерата й е в Световната банка и дори стана неин главен изпълнителен директор през 2017 г.

Родена е в София, където е преподавала икономика в продължение на 26 години и е натрупала голям опит с акцент върху селското стопанство и устойчивото развитие.

Нейните основни приоритети в МВФ са борбата с неравенството и изменението на климата, както и по-доброто интегриране на жените в икономиката.

Когато Георгиева застана начело на Международния валутен фонд, световната икономика беше отслабена от търговското напрежение между САЩ и Китай.

Затова за нейните поддръжници, обвиненията срещу Георгиева и разследването, проведено от външна адвокатска кантора, са изненада.

Георгиева е „смел лидер в справянето с икономическите последици от пандемията, както и в позиционирането на фонда като глобален пионер в областта на изменението на климата“, пише американският икономист и лауреат на Нобелова награда Джоузеф Стиглиц след публикуването на резултатите от разследването миналия месец.

Други поддръжници посочиха нейната кампания за увеличаване на резервите на МВФ за подсилване на способността му да дава заеми на бедните страни.

Джефри Сакс, директор на Центъра за устойчиво развитие към Колумбийския университет, пише във „Файненшъл таймс“, че Георгиева рискува да стане жертва на „антипекинска истерия“, на фона на твърденията на някои политици от Вашингтон, че Китай се намесва в международните институции.

В допълнение към задълженията си в Световната банка и МВФ, Георгиева беше еврокомисар за помощ и управление на кризи от 2010 до 2014 г.

През 2014 г. тя стана вицепрезидент на Европейската комисия по бюджет и човешки ресурси.

„Тя е упорита и няма да се откаже, когато се бори за проблем, който наистина я интересува“, спомня си един брюкселски дипломат за времето, в което са работили заедно.

През 2016 г. тя беше изненадващо номинирана за поста генерален секретар на ООН, за който в крайна сметка бе избран португалецът Антонио Гутериш.

Георгиева е родена зад Желязната завеса, в София, столица на комунистическа България, на 13 август 1953 г., в годината, когато почина съветският лидер Йосиф Сталин.

Баща й Иван е бил техник в пътното строителство, а майка й Минка работела като управител на магазин, като пренебрегнала съвета на съпруга си да не работи заради заболяване.

Майката на Георгиева, която почина през 2014 г. на 93 години, сподели пред местните медии, че като дете дъщеря й е била „твърде мълчалива“ и винаги е „забивала нос“ в някоя книга още от момента, в който се е научила да чете.

Кристалина Георгиева е омъжена, с едно дете. Тя владее руски и е изградила добри отношения с Москва през годините си като директор на Световната банка  между 2004 и 2007 г.