Конституционният съд отмени следенето на телефоните на карантинираните

[https://pixabay.com/]

Когато МВР има пряк и незабавен достъп до данните от мобилните клетки, с които да се локализират карантинираните хора за 6 месеца назад, това е съществена намеса с личния им живот. Дори да не разкрива съдържанието на комуникацията, то дава възможност за профилиране на засегнатото лице чрез систематизиране на данни за шест месеца, свързани с навиците му.

Така може да се събере чувствителна информация за начина на живот, навиците, придвижването, интересите, политическите и други предпочитания на хората.  Това е записал Конституционният съд в мотивите си за отмяна на текстове от Закона за електронните съобщения, с който управляващите допуснаха МВР да има достъп до чувствителните данни без съдебна санкция.

“Посредством филтриране и анализ на тези данни могат да бъдат изградени сравнително точни профили за консуматорските, културните и политическите предпочитания на отделния индивид или групи хора”, пишат конституционните съдии в решението си.

КС беше сезиран по казуса от група депутати от БСП.

Спорните промени в Закона за електронните съобщения бяха направени през август чрез Закона за извънредното положение. Те предвидиха, че телефонните и интернет оператори са длъжни 6 месеца да пазят т.нар. трафични данни и във връзка с карантината, а не само за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления.

Трафичните данни се пазят “и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение”, гласи отмененият текст от закона. Т.е. МВР може прави справка за всички, които отказват и не изпълняват заповедта за задължителна изолация и лечение.

Едва след получаването на данните МВР се задължаваха да уведомят председателя на местния районен съд, който да санира извършените действия.

Чрез достъпа до трафични данни може да се разкрие движението и контактите на даден потребител, обясняват конституционните съдии. Те цитират практиката на Съда на ЕС в Люксембург, както и решение на Конституционния съд на Словакия по сходен казус. “Продължаващата пандемия изисква разгръщане на бързи и авангардни решения за защита на живота и здравето на населението, но в същото време следва да се гарантира, че бързите темпове, с които настъпват промените в този период, не водят до неволно ерозиране на върховенството на закона”, пише в словашкото решение.

Достъпът до трафичните данни е сериозна намеса в личния живот и следва да бъде уреден така, че да е съобразен с най-високите възможни стандарти на сигурност, обясняват съдиите. Според тях приетите промени в ЗЕС не отговорят на тези стандарти.

Съдиите подчертават, че правото на личен живот не е привилегия само за спокойни времена. То трябва да бъде защитено и в условия на кризи, доколкото във всяка криза намесата трябва да бъде задължително пропорционална и строго необходима. “Затова достъпът до трафични данни за местоположение за целите на противодействие на пандемията е уредена в несъответствие  с Конституцията”, пише в решението.

Според КС проследяването на ползваните от човека мобилни клетки за 6 месеца назад, дава възможност на МВР да “формира представа за личните предпочитания на индивида, дори неговите склонности, увлечения и слабости, което е обективна предпоставка за съставянето на достатъчно подробен и ясен профил на личността не само без нейното изрично съгласие, но и без тя изобщо да има представа или дори да подозира, че това се случва в действителност”.

Тоталното превантивно събиране на трафични данни за местоположение, без точни критерии за начало и край представлява сериозно, непропорционално навлизане в правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, приемат конституционните съдии.

Решението на КС е взето с 10 на 2 гласа. Павлина Панова и Анастас Анастасов са гласували против. Тяхното особено мнение може да бъде прочетено тук.