Лош климат за срещата в Глазгоу

Правозащитната организация Ocean Rebellion протестира с туби за бензин преди конференцията за изменението на климата COP26 в Глазгоу, Великобритания, 29 октомври 2021 г. EPA-EFE/Robert Perry

Срещата на върха за климата COP26 в Глазгоу беше открита днес, след като на предишния ден в Рим на форума на Г-20 президентът на САЩ Джо Байдън разкритикува Китай и Русия, че не са внесли предложения по темата.

Ще разгледаме по-отблизо случая с Китай и Русия. Според Джо Байдън напрежението с тези две страни се увеличава. В този контекст може да се тълкува и отсъствието на Владимир Путин и Си Дзинпин от Глазгоу.

В продължение на много години Русия не приемаше сериозно климатичните промени. В някакъв момент дори видя тези промени като нещо положително, тъй като повишаващите се температури отвориха нови морски маршрути в Северния ледовит океан.

Преди малко повече от десетилетие Китай силно се противопоставяше на намаляването на емисиите, причинени от неговия процъфтяващ икономически растеж, захранван с въглища. Вместо това казваше, че богатите, развити нации трябва да бъдат водещи.

Нещата се промениха. Сега и Китай, и Русия признават предизвикателството на изменението на климата и разработват стратегии за справяне с него, които отговарят на техните национални интереси.

Китай, по-специално, страда от замърсяване на въздуха, невиждано в западния свят. Страната е световен лидер в производството на слънчева енергия (254 355 мегавата, следвани от САЩ със 75 572 мегавата). Вятърните турбини в Китай са тройно повече от тези на която и да е друга страна през 2020 г. Очаква се също така да увеличи капацитета си за производство на автомобилни батерии, като произвежда два пъти повече от всички останали страни, взети заедно.

Но Китай не е на същата вълна по отношение на постепенното премахване на въглищата. Нито Русия.

Докато ЕС би искал да бъде потвърден краен срок за нулеви емисии до 2050 г., Русия и Китай настояват това да се случи през 2060 г.

През 2020 г. Си Дзинпин каза, че страната му ще се стреми емисиите  да достигнат най-високата си точка преди 2030 г. и ще постигне въглеродна неутралност преди 2060 г. Изявлението му беше потвърдено като официална позиция на Китай преди COP26. Но Китай не уточни как точно ще бъдат постигнати тези цели.

На годишния форум във Валдай миналия месец Путин заяви, че е „невъзможно“ да се отрече изменението на климата. В годишната си реч за състоянието на нацията през април Путин каза, че общите нетни емисии на парникови газове на Русия трябва да бъдат по-малки от тези на ЕС през следващите 30 години. Той описа това като „трудна“, но „реалистична“ цел. На енергийна конференция в Москва в началото на октомври, руският президент пое ангажимент Русия да постигне нулеви въглеродни емисии до 2060 г. Отново няма повече подробности. Путин твърди, че руските гори ще свършат по-голямата част от работата, което обаче спорно.

Интересът на Русия е да продължи да продава своя петрол и газ, особено на Европа, най-добрия си клиент, колкото е възможно по-дълго. Но с цел за нулеви емисии до 2050 г. Русия няма дълъг хоризонт. Освен това трябва да се съгласува с ЕС, за да избегне усложнения. Граничният данък на блока върху вноса от държави, които не правят достатъчно за намаляване на емисиите на CO2, би навредил сериозно на Русия.

В крайна сметка, за да се постигне голямо споразумение на ниво ООН, е необходим добър международен климат. В този смисъл, освен напрегнатите отношения с Вашингтон, лошото състояние на отношенията между ЕС и Русия също не помогна за подготовката на COP26.