Лукашенко организира Общобеларуско народно събрание, но само за свои хора

Белоруският президент Александър Лукашенко танцува с млада жена на новогодишен бал за младежи в Минск, Беларус, 29 декември 2020 г. [Handout photo/EPA/EFE]

Президентът-ветеран Александър Лукашенко сложи началото в четвъртък на Общобеларуското Народно събрание, като покани 2700 души да обсъдят политическата реформа. Опонентите му определиха инициативата като фиктивно упражнение, което да му помогне да задържи властта.

Лукашенко, бивш  управител на кооперативна ферма,  управлява Беларус от 1994 г., но се сблъсква с безпрецедентна вълна от улични протести след президентските избори през август миналата година, за които опозицията твърди, че са явно фалшифицирани.

Масовите арести и суровите репресии на протестиращи предизвикаха нов кръг от европейски санкции, но Лукашенко продължава управлението си както досега благодарение на дипломатическата и финансовата подкрепа от традиционния съюзник Русия, която вижда Беларус като буферна държава срещу НАТО.

Лукашенко заяви, че Общобеларуското народно събрание може да обсъди проекти за конституционни реформи, а политици, близки до властите, намекнаха за възможността за амнистия на политическите затворници.

Очаква се двудневното събитие да предизвика нови протести, които кипят месеци наред, но намаляват по размер от август.

“Лукашенко събира свои поддръжници в така нареченото Общобелоруско народно събрание, за да легитимира узурпатора в очите на хората“, каза Франак Виакорка, съветник на лидера на опозицията Светлана Тихановска.

“Лукашенко разбира, че е загубил подкрепата на хората, но иска да задържи властта с всички възможни средства.“, обясни експертът.

Повечето от делегатите, присъстващи на събранието, са проправителствени депутати и длъжностни лица, избрани на специални закрити заседания.

Журналист от местния интернет портал TUT.BY, който се опита да присъства на една от тези срещи, беше задържан и прекара три дни в следствения арест.

“Фактът, че хората са били вкарвани в дворове с палки, защото продължават да протестират, не означава край на политическата криза“, каза политическият анализатор Артьом Шрайбман.

“Недоволството от властите не е изчезнало”, добави той.