Льо Пен се завърна с критики към Меланшон

Марин Льо Пен в Париж изнася реч след поражението си срещу Еманюел Макрон на 24 април. [EPA-EFE/IAN LANGSDON]

След две седмици мълчание след поражението си на президентските избори във Франция на 24 април, Марин льо Пен се завърна на политическата сцена, като атакува съюза на левицата и „приказките“ на Жан-Люк Меланшон в сряда (11 май).

Льо Пен зае второ място на втория тур на президентските избори с 41,5% при 72% избирателна активност, където сегашният президент Еманюел Макрон си осигури победа с 58,5% от гласовете.

Бившият крайнодесен кандидат направи забележимо завръщане, като каза, че представлява „единствената надеждна опозиция, която може да повлияе на избора, направен от Еманюел Макрон“.

На предстоящите законодателни избори, насрочени за юни, ще трябва да бъдат назначени премиер и кабинет, което доведе до съюз на левицата и въпрос за това как ще бъде разпределен балансът на силите.

„Приказките“ на Меленшон

Това може да се разглежда като опит на Льо Пен да върне „Непокорна Франция“ – партията на Меленшон – и левицата обратно на техните места, тъй като те заемат политическото пространство с много активна предизборна кампания преди законодателните избори.

Според нея въпросът не е кой ще управлява от следващия юни, а коя ще бъде първата политическа опозиционна сила в страната. „Логиката на институциите е, че президентът на републиката трябва да има мнозинство. Всички, които казват обратното, разказват приказки“, обясни тя по TF1 във вторник вечерта.

Изглежда, че Льо Пен атакува левицата повече, отколкото новоизбрания президент, като заявява, че „крайната левица, съюзена с левицата, е опозицията, която ще защитава буркините в басейните, която иска да затвори, ще легализира нелегалните имигранти, ще увеличи данъците с 270 милиарда евро и ще обезоръжи полицията“.

На въпрос от RTL относно възможността Меланшон да бъде „избран“ за премиер, както самият той твърди, Льо Пен каза, че разказва „приказки“ и „се опитва да оцелее“.

Нейният страх е, че ако левицата получи голям брой депутати на 19 юни, че „Жан-Люк Меленшон може да промени баланса в Народното събрание и да блокира проектите за развитие.

Осъждайки съучастието на левицата в преизбирането на Макрон, тя заяви че е „кандидат на истината“.

Срещу инструментализирани електорални съюзи

Няма начин кандидатът за „Национален сбор“ да маневрира с съюзи като нейните конкуренти отдясно и отляво.

Според Льо Пен, „френският политически живот се разпада – консерваторите се продадоха на Макрон, а левицата се продава на крайната левица“.

Въпреки че споразумение с другите крайнодесни сили би било възможно, Льо Пен каза, че „нещото, което ме притеснява е, че щях да допринеса за избора на заместниците на Ерик Земур, които биха гласували заедно с Еманюел Макрон за пенсиониране на 65 години. Това би бъде предателство на моите избиратели.“

Когато Земур призова за „съюз на дясното“, тя отвърна, че предпочита да обедини французите, вместо да се ограничи до ограничено политическо семейство.

Съзнавайки, че постигането на мнозинство в Народното събрание е невъзможно за нейната партия, Льо Пен възнамерява да има поне 15 депутати, което е необходимият брой за формиране на парламентарна група, и „да може да влияе на политиката през следващите пет години“ .

Досега „Национален сбор“ имаше седем депутати от общо 577 места и се надява  през юни да спечели повече мандати. Въпреки това, разликата между политическата тежест на национално ниво и броя на избраните членове ще остане много голяма.