Макрон: ЕС не е във война с Русия, не унижавайте Путин

ренският президент Еманюел Макрон (вляво) и руският президент Владимир Путин дават пресконференция след среща на върха за Украйна в Елисейския дворец в Париж, Франция, 9 декември 2019 г. [Pool/EPA/EFE]

Европа трябва да се поучи от грешките си в миналото и да гарантира, че никоя страна няма бъде унижена, докато Русия и Украйна преговарят за мир, каза френският президент в Деня на Европа (9 май) в Страсбург.

Макрон предупреди, че сега Европа помага на Украйна, но ще дойде момент, когато Москва и Киев ще започнат да преговарят за мир. И в този момент нито една от страните не трябва да бъде унижавана или изключвана, както се случи с Германия през 1918 г., добави той.

Историците са съгласни, че суровите условия, наложени на Германия от примирието от 11 ноември 1918 г., положиха основата за възхода на Хитлер, което в крайна сметка доведе до Втората световна война.

„Ще имаме мир, който да изградим утре, нека никога не забравяме това“, каза Макрон и добави: „Ще трябва да направим това с Украйна и Русия на масата. Краят на дискусията и преговорите ще бъдат поставени от Украйна и Русия. Но това няма да бъде направено чрез отричане, нито чрез изключване на някой от тях, нито пък чрез унижение.”

„Ние не сме във война с Русия. Ние работим като европейци за запазване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна. За връщането на мира на нашия континент. Ние ще бъдем там, за да възстановим Украйна, като европейци“, написа Макрон в Туитър.

„Трябва да имаме този стандарт, защото знаем, че следващите седмици и месеци ще бъдат много трудни“, добави Макрон, като каза, че единствено от Украйна зависи да определи условията за всякакви преговори с Русия.

Коментарите на Макрон сигнализират за европейски подход, контрастиращ с този на САЩ. Отвъд Атлантика министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин каза, че иска да види Русия отслабена и неспособна да се възстанови, докато американският президент Джо Байдън нарече Путин военнопрестъпник .

Коментарите на френския президент дойдоха едновременно с огромния военен парад на руския президент Владимир Путин в Москва в Деня на победата.

С обичайните балистични ракети и танкове, парадът в Москва беше най-внимателно наблюдаваният след поражението на нацистите през 1945 г.

Във руската война в Украйна загинаха хиляди цивилни, милиони украинци напуснаха домовете си, а градовете бяха превърнати в руини. Москва спечели малка територия на юг и има незначителни победи на изток.

Путин не каза нищо в речта си за ескалация в Украйна, въпреки предупрежденията на Запада, че може да използва обръщението си на Червения площад, за да разпореди национална мобилизация.

Западните столици открито спекулираха в продължение на седмици, че Путин написка силите си за постигне по-голям напредък до символичната дата, за да обяви победа, но с заради малкото постижения досега, може вместо това да обяви национален призив за война.

Руският президент не направи нито едното, нито другото, но повтори твърденията си, че силите му отново се бият с нацистите.

„Вие се борите за Родината, за нейното бъдеще, за да не забрави никой уроците от Втората световна война. За да няма място в света за палачи и нацисти“, каза Путин от трибуната пред стените на Кремъл.

В Украйна сраженията не спряха, а ракетни удари унищожаваха сгради в южното пристанище на Одеса, където председателят на Съвета на ЕС  Шарл Мишел бе на изненадващо посещение и му се наложи да търси скривалище.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски в собствената си реч обеща украинците да триумфират.

„В Деня на победата над нацизма ние се борим за нова победа. Пътят към нея е труден, но не се съмняваме, че ще победим“, каза Зеленски, облечен в обикновена армейска униформа с навити ръкави.

Междувременно в САЩ президентът Джо Байдън подписа закон за ленд-лизинг за бързо въоръжаване на Украйна – по модел на усилията от Втората световна война за борба с нацистка Германия – който премахва бюрократичните пречки за ускоряване на доставките на оръжие за Украйна. САЩ по време на президента Франклин Делано Рузвелт подкрепяха съюзници, включително Съветския съюз.

Съединените щати вече са изпратили около 4 милиарда долара военна помощ на Украйна, но „предотвратяването на агресията е още по-скъпо“, каза Байдън, когато подписа закона, приет с необичайна подкрепа от двете партии.

Зеленски приветства мярката като „историческа стъпка“ и написа в Туитър: „Убеден съм, че отново ще спечелим заедно. И ние ще защитим демокрацията в Украйна. И в Европа. Както преди 77 години.“

Религиозен статут

Съветската победа във Втората световна война придоби почти религиозен статут в Русия при Путин, който непрекъснато възкресява спомена за „Великата отечествена война“ по време на това, което той нарича „специална военна операция“ в Украйна.

Западните страни смятат това за фалшива аналогия за оправдаване на непредизвикана агресия.

„В Украйна не може да има ден на победата, а само безчестие и сигурно поражение“, коментира британският министър на отбраната Бен Уолъс.

В Полша руският посланик беше заобиколен от протестиращи на мемориална церемония и полят с червена боя. Посланик Сергей Андреев, с изцапано лице и изцапана риза, каза, че е „горд със своята страна и своя президент“.

След като нападението срещу Киев беше разбито през март от силна украинска съпротива, миналия месец Русия насочи още войски за огромна офанзива на изток.

Руските успехи в най-добрия случай са бавни, а западните оръжия пристигат в Украйна за очаквана контраатака.

Западни военни експерти, много от които първоначално предричаха бърза победа на Русия,  сега казват, че Москва може да остане без войски. Пълното обявяване на война би позволило на Путин да активира резервисти и да изпрати военнослужещи.

„Без конкретни стъпки за изграждане на нова сила Русия не може да води дълга война и часовникът започва да тиктака след провала на армията им в Украйна“, каза Филипс О’Брайън, професор по стратегически изследвания в британския университет Св. Андрюс.

Войната изглежда все още се радва на силна обществена подкрепа в Русия, където независимата журналистика е на практика забранена и държавната телевизия казва, че Русия се защитава от НАТО. Военната служба ще тества тази подкрепа.

Четирима души бяха убити и няколко къщи бяха разрушени при руски атаки в град Богодухов, северозападно от Харков, съобщиха местни медии, цитирани от представители на власите в Харков.

Министерството на отбраната на Украйна заяви, че руските сили, подкрепени от танкове и артилерия, провеждат „операции по щурм“ в завода „Азовстал“ в Мариупол, където стотици украински защитници са удържали месеци на обсада. Цивилните, които се приютяват там, бяха евакуирани през последните дни.

Руснаците се опитваха да взривят мост, използван за евакуация, за да хванат последните защитници вътре, каза помощникът на кмета на Мариупол Петро Андрющенко.

Мариупол се намира между Кримския полуостров, превзет от Москва през 2014 г., и части от Източна Украйна, които са под контрола на подкрепяните от Русия сепаратисти. Превземането на града би позволило на Москва да свърже двете области.

„Мариупол остава най-трудната част от нашия регион“, посочи Павло Кириленко, областен управител на Донецк, който включва Мариупол.

Въпреки неотдавнашната евакуация от „Азовстал“, „цивилните остават в самия град“, каза той. „Всички те всъщност са пленници на Русия. Ще се борим за всеки един от тях.”