Масовата миграция от Балканите е демографска бомба със закъснител

Бездомни хора наблюдават как служители провеждат демографско преброяване в Център за бездомни семейства в село Визбегово близо до Скопие, Северна Македония, 3 март 2021 г. [EPA-EFE/GEORGI LICOVSKI]

Изоставените магазини и празните улици са част от пейзажа във Валандово в Северна Македония, откъдето младите хора бягат с надеждата да намерят по-добър живот в чужбина.

Подобно на голяма част от страните в Югоизточна Европа, тази малка балканска нация седи върху демографска бомба със закъснител, подхранвана от застаряващото население, намаляващата раждаемост и масовата миграция.

Северна Македония е загубила 10% от населението си само през последните 20 години. Около 600 000 македонски граждани сега живеят в чужбина, според Световната банка и правителствени данни.

Икономическият растеж и липсата на инвестиции поразиха страната, която сега е дом на едва 1,8 милиона души, след 30 години независимост.

„Ако имате малко над 2,4 милиона граждани и повече от една четвърт са напуснали, тогава трябва сериозно да се тревожите за случващото се“, казва Апостол Симовски, директор на статистическата служба на страната.

Села и малки градове като Валандово, което е разположено на 146 километра от столицата, предлагат малко работа, което тласка амбициозните млади хора да търсят другаде.

„Духът на младите хора е системно унищожаван“, коментира пред Франс Прес новоизбраният 33-годишен кмет Перо Костадинов. „Ентусиазмът да се борим и да останем вкъщи е загубен.“

Само във Валандово близо 90% от доходите на хората са свързани със селското стопанство, което е общ знаменател в Северна Македония.

„Петима мои приятели от нашия клас от общо 20 ученици вече са се преместили в чужбина със семействата си“, каза Боян Николов, на 24 години, член на младежкия общински съвет във Валандово.

Приемрът предлага ясна картина за това накъде върви бъдещето на страната.

„По-добре да робуваш в чужбина“

Първоначалните резултати от последното преброяване на Северна Македония, проведено през септември, показват, че населението е намаляло с повече от 200 000 души от 2002 г.

След разпадането на Югославия през 1991 г. мнозина се надяваха, че интеграцията в Европейския съюз ще осигури спасителен сал и обещания за по-светло бъдеще.

Но пътят на Северна Македония към членство в ЕС беше многократно блокиран, първо от Гърция, а по-късно и от България, което води до нови съмнения, че страната някога ще се присъедини. Това подтиква мнозина да „напуснат кораба“.

За тези, които остават, месечните заплати са средно 470 евро.

„По-добре е да си роб за 2000 евро в някоя чужда държава, отколкото да робуваш за 300 евро у дома“, гласи популярно твърдение в Северна Македония.

Това е картина, което се среща често на Балканите.

В Албания около 1,7 милиона души, или приблизително 37% от населението, са напуснали страната през последните три десетилетия.

Стотици хиляди напуснаха Сърбия, за да се заселят в чужбина след войните през 90-те години, които удариха икономиката. Според официални данни през последните 20 години са напуснали до 10 000 лекари.

„Всички страни от Западните Балкани са засегнати в различна степен от емиграция“, каза албанският професор по икономика Илир Гедеши.

„Основните причини са икономически, но освен това все по-важно място заемат социалните проблеми“, допълни той.

„Последният влак тръгва“

Албания, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия – всички се надяват, че членството в ЕС ще обърне съдбата им, но  Хърватия отправя строго предупреждение.

Откакто се присъедини към блока през 2013 г., нейното население от малко над четири милиона се е свило с близо 10% за десетилетие, според предварителните резултати от преброяването.

Организацията на обединените нации предвижда, че в Хърватия ще живеят само 2,5 милиона души до края на века. Демографите предупреждават, че страната може да продължи да губи население.

През декември Загреб се опита да обърне тенденцията за изтичане на мозъци, като обеща на хърватските емигранти в Европейския съюз до 26 000 евро, ако  се върнат и  започнат бизнес.

За някои области може вече може би е твърде късно.

В източния район на Пожега, който е един от най-силно засегнатите от войната през 90-те години, навсякъде се виждат надписи „Продава се“. Повече от 16% от населението на района от близо 80 000 души е напуснало през последното десетилетие, показват официални данни.

„На моята улица една трета от къщите са празни“, каза 39-годишният Игор Канчар от близкия Брестовац.

Сред тях е сестра му, която се е преместила в Австрия със съпруга си и двете им деца, както и  повечето негови близки приятели.

„Ако искаме младите хора да останат, имаме нужда от детска градина и да им помогнем да построят къща“, добави Канчар.

„Последният влак тръгва, а ние не правим нищо, освен да стоим на перона и да махаме“, допълни той.