Министрите от ЕС обсъждат санкции за Русия и преговори със САЩ

Върховният представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Жозеп Борел в Брюксел, Белгия, 25 януари 2021 г. [EPA-EFE / JOHN THYS / POOL]

Външните министри на ЕС се срещат в понеделник, за да се споразумеят за нови ограничителни мерки срещу Русия заради репресиите срещу опозиционера Алексей Навални и неговите поддръжници.

“Очаквам да бъде постигнато политическо споразумение. Тогава експерти от държавите-членки трябва да работят по списъка с конкретни имена“, каза старши европейски дипломат, който е уверен, че ще бъдат приети целенасочени санкции, засягащи длъжностни лица, отговорни за репресиите.

Ходът срещу Кремъл идва две седмици след катастрофалното пътуване на главния дипломат на ЕС Жозеп Борел до Москва, по време на което Москва обяви експулсирането на трима европейски дипломати и отхвърли преговорите за сътрудничество, което разгневи страните членки.

Впоследствие и под натиск Борел обеща пред Европейския парламент да излезе с конкретни предложения за санкции.

В понеделник министрите на външните работи от общността ще изслушат Борел за визитата му.

Високопоставен служител на ЕС сподели преди срещата, че Борел все още не е решил дали ще използва правото на инициатива да предложи конкретни санкции срещу Русия, ако в понеделник няма споразумение.

Австрийският външен министър Александър Шаленберг заяви пред Welt am Sonntag,  че очаква “голямо мнозинство” в подкрепа за санкциите сред 27-те членки на ЕС, но добави, че те “трябва да бъдат политически интелигентни и правно издържани“.

“В този случай няма да има компромис“, повтори външният министър на Люксембург Жан Аселборн в интервю за Redaktionsnetzwerk Deutschland.

Няколко страни, включително Франция и Германия, призоваваха за по-целенасочен подход и изключването на икономически санкции, докато друга група от държави-членки, начело с Полша и балтийските страни, призовава за “пълен пакет санкции” срещу Русия, включително допълнителни икономически ограничения.

Преди срещата в понеделник двама от най-близките съюзници на Навални – шефът на кабинета му Леонид Волков и Иван Жданов, главен изпълнителен директор на Фондацията за борба с корупцията, се срещнаха с осем външни министри и няколко посланици от блока. Срещата беше организирана от външния министър на Литва Габриелиус Ландсбергис.

Волков каза пред Франс прес, че “са говорили за целенасочени санкции срещу най-близките съюзници на Путин и хората, които са отговорни за големи нарушения на правата на човека“.

“Предстои решение за санкции“, каза Ландсбергис след срещата.

“Режимите в съседство с ЕС разбират само силния принципен и единодушен език“, добави той.

“Въпреки че някои все още се съмняват в ефективността на санкциите, информацията, която имаме, доказва въздействието както на личните, така и на хоризонталните санкции. Не можем да си затваряме очите за явни нарушения на нарушенията на правата на човека в Русия “, каза Ландсбергис в изявление.

Той заключи, че “колкото по-голям е кръгът на санкционираните от Кремъл, толкова по-голям ще е ефектът от санкциите“.

Държавите-членки ще използват за първи път новия режим на санкции за нарушаване на правата на човека, за да ударят отговорните за тези престъпления със замразяване на активи и забрани за визи, казаха дипломати.

Самият Навални и Европейският парламент настояха ЕС да включи в санкционния списък и олигарси, близки до президента Владимир Путин. Това обаче се смята за малко вероятно.

В същото време санкциите срещу представители на правителството, апаратът за сигурност или съдебната власт, пряко отговорни за арестуването и осъждането на Навални и последвалите масирани репресии срещу демонстрантите, се считат за вероятни.

Според дипломати от ЕС това отново ще включва санкции срещу около шест руски служители.

“Въпреки че е чудесно, че можем да стигнем до решение за санкции, трябва да признаем, че санкционирането на няколко души вероятно няма да изплаши твърде много Русия. Ако сме сериозни, ограниченията трябва за предизвикат по-голямо въздействие от това “, заяви дипломат от ЕС пред EURACTIV.

Решение за налагане на нови мерки срещу Москва ще бъде взето, само ако външните министри решат да поискат от дипломатическата служба на ЕС да изготви списък на санкциите.

ЕС вече удари Русия със санкции заради анексирането на Крим през 2014 г. и участието и във войната в Украйна. През октомври Брюксел постави шестима руски чиновници в черен списък заради отравянето на Навални с новичок.

На срещата си на върха през март лидерите на ЕС се очаква да определят по-нататъшния курс на блока към Русия.

“Всички останали дела“

Външният министър на ЕС ще проведе двучасово заседание с новия държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен, за да обсъди трансатлантическите отношения.

Според високопоставен служител на ЕС “буквално всичко” ще бъде на дневен ред, тъй като се очаква всички дипломати от общността да вземат думата , за да зададат своите въпроси, на които Бликен ще бъде помолен да отговори.

В същото време в момента евроинституциите се опитват да организират среща между Вашингтон, Техеран и други страни, подписали ядреното споразумение – включително Москва, за да се опита да намери начин да спаси сделката, след като Тръмп се оттегли от нея през 2018 г.

Допълнителни точки от дневния ред ще включват ситуацията в Беларус, Венецуела, Мианмар и Хонконг.

В събота Борел осъди насилието срещу мирните протести, след като двама демонстранти в Мианмар бяха убити и заяви, че външните министри на ЕС ще “вземат подходящи решения”.

Високопоставен служител на ЕС коментира, че на срещата в понеделник ще бъдат приети заключения, които “предвиждат да се предприемат някои конкретни мерки спрямо някои военни“.

В допълнение към тези мерки, чиновникът каза, че се очаква министрите да включат около 30 членове на режима на президента на Венецуела Николас Мадуро в черния списък.

Списъците ще бъдат насочени към участниците в изборите през декември, които ЕС отказа да признае за легитимни и към по-широки нарушения на човешките права, каза служителят.

Министрите също така ще обсъдят репресиите на Китай срещу Хонконг и да преценят дали ЕС трябва да засили реакцията си срещу Пекин.