Белгийските фермери се присъединиха към простестите на техните германски, полски, румънски и френски колеги. Те протестираха в петък и през целия уикенд с искания, сходни с тези на европейските фермери.
Фермерите от региона Валония протестираха този уикенд като част от кампанията „Твърде много е твърде много“ („Trop is te veel“), водена от Валонската федерация по земеделие , срещу „задушаващата“ ситуация, в която се намират в момента.
Протестите, включващи блокади на пътища, засега протичат мирно. Земеделците блокираха пътища в понеделник, 29 януари, а някои от стотиците трактори достигнаха Брюксел. В белгийската столица от ранните сутрешни часове основни булеварди и част от околовръстния път са задръстени.
„Хората не трябва да плащат за тази ситуация и нашата цел е да бъдем конструктивни, за да накараме нещата да се променят“, обяви главният синдикат на фермерите в региона Валония.
Очаква се фламандските фермери да се присъединят през следващите дни, а валонците трябва ще продължат действията си през седмицата.
Очаква се протестиращите да се отправят към Брюксел в четвъртък, където ще се проведе извънредна среща на върха на Европейския съвет.
Гневът, изразен от белгийските фермери, повтаря този на фермерите в Румъния, Полша, Германия, Нидерландия и Франция преди решаващите европейски избори през юни, на които се очаква възход на крайната десница.
Изисквания
В Белгия, както и навсякъде в Европа, фермерите призовават за приличен доход, тъй като са изправени пред растящи производствени разходи и падащи цени на продукцията им. Тази ситуация не е икономически жизнеспособна и не насърчава младите хора да навлязат в професията.
Земеделците са недоволни от ниските изкупни цени на своята стока и тежката бюрокрация, с която се налага да се справят всеки месец, за да се отчетат пред властите и да получат помощи. Те възразяват също срещу някои европейски ограничения в земеделието, свързани с опазването на околната среда, както и срещу подготвяното търговско споразумение между ЕС и страните от Латинска Америка.
Те искат законодателство, което ще позволи на сектора да бъде „наистина устойчив икономически, екологично и социално“, се казва ссъобщение на синдикатите.
Фермерите също така осъждат административната тежест и сложността на европейските екологични политики.
Синдикатите призовават за „задълбочен“ преглед на Общата селскостопанска политика (ОСП), както и „икономическа, екологична и социална оценка от Европейската комисия на въздействието на цялото законодателство и ограничения, които бяха наложени на сектора през последните години“. Фермерите казват, че бюджетът на ОСП трябва да компенсира всички ограничения и трябва да бъде увеличен и индексиран спрямо инфлацията.
В същото време фермерите са критични към някои споразумения като сделката между ЕС и Меркосур, като осъждат, че ЕС внася продукти, които не отговарят на същите стандарти, които те трябва да спазват съгласно законодателството на блока. Те призовават за забрана на такъв внос, както и за задължителни огледални клаузи..
Политически отговор
Министърът на земеделието на Валония Вили Борсус обяви, че ще бъде създадена работна група, която ще работи на федерално, регионално и европейско ниво, за да се справи с проблема с административното претоварване.
Миналия петък министърът каза, че стратегическият диалог на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за бъдещето на селското стопанство, който стартира на 25 януари, е „възможност“, която трябва да бъде „уловена“, за да се отговори на опасенията на фермерите.
Фермерите бяха в Брюксел, където се срещнаха с федералния министър на земеделието Давид Кларинвал.
Според министъра опасенията на фермерите „трябва да бъдат решени на регионално, федерално и европейско ниво“. Той посочи „административната тежест на новата ОСП и бюджетът, който е недостатъчен, за да осигури приличен доход на фермерите. Според него прекомерните екологични ограничения съгласно Зелената сделка и липсата на огледални клаузи в международните споразумения за свободна търговия също са проблем.
Кларинвал също така настоя, че селското стопанство трябва да се разглежда като „основна стратегическа дейност, а не като коригираща променлива за други политики, по-специално екологични и бюджетни политики“.