Населението в Северна Македония е намаляло със 190 000 души

Най -голямата статистическа операция в страната от две десетилетия продължи 26 дни, от 5 до 30 септември. [EPA-EFE/ GEORGI LICOVSKI]

Първото преброяване на гражданите в Северна Македония от 20 години насам приключи, а пълните резултати се очакват до март 2022 г.

Най-голямата статистическа операция в страната от две десетилетия продължи 26 дни – от 5 до 30 септември.

Държавната статистическа служба трябва да направи първоначално обобщение на резултата през следващите дни. Официалните резултати трябва да бъдат финализирани и публикувани в рамките на шест месеца, съгласно македонския закон за преброяването.

Предварителните резултати, обявени в петък (1 октомври), предполагат намаляване на населението с около 190 000 в сравнение с предишното преброяване през 2001 г.

При последното преброяване, проведено през 2002 г., 25% от населението се е самоопределило като албанско, а 64% са казали, че са македонци. Останалата част от хората, които живеят в страната  са турци, сърби, роми,  египтяни, българи.

Някои политици в Скопие обвиниха правителството на премиера-социалдемократ Зоран Заев, че възнамерява да фалшифицира резултатите.

Опозиционната лява партия Левица призова за бойкот, като се аргументира, че методологията на преброяването е неблагоприятна за македонците.

Нейният лидер и депутат Димитър Апасиев твърди, без да уточнява, че около 200 000 души са отказали да участват.

Основната етническа албанска партия – Демократичният съюз за интеграция, която е младши партньор в управляващата коалиция, заплаши, че няма да признае резултатите, ако общността им не успее да достигне важния праг от 20%.

В опит да успокои етническото албанско малцинство, Заев повтори обещанието си по-рано тази седмица, че установените права на етническите групи „ще останат същите“, независимо от резултатите.

Основната цел на операцията е да даде възможност за планиране на икономически, социални и други ключови политики, каза той.

„Преброяването е политизирано“ по етническите въпроси, заяви политическият анализатор Петър Арсовски пред Франс прес.

Малките политически партии смятат, че подобна реторика може да увеличи рейтинга им, каза той.

Етническите турци също предупреждават, че ако броят им ще бъде по-нисък от седем процента, и те няма да признаят резултатите.

Допълнително напрежение внася факта, че някои български политици твърдят, че 130 000 души, които притежават и български паспорти, са принудени от властите в Северна Македония да не се регистрират като етнически българи.

При последното преброяване в бившата югославска република бяха регистрирани по-малко от 1500 етнически българи.