НАТО и Русия нямат големи очаквания от срещата си

Срещата в сряда са първите разговори на Съвета НАТО-Русия от 2019 г. [EPA/EFE-FRANCISCO SECO]

Представители на НАТО и Русия ще се срещнат за разговори в Брюксел в сряда (12 януари), за да обсъдят струпването на руски военни сили по украинската граница и европейската сигурност.

Това са първите разговори на Съвета НАТО-Русия от 2019 г.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг ще ръководи разговорите с 30-те посланици на западния алианс, а руската делегация е водена от заместник-министъра на външните работи Александър Грушко, който определи срещата като „момент на истината“ в отношенията Русия-НАТО.

Идеята зад преговорите е да се разшири двустранната дискусия, започната от заместник-държавния секретар на САЩ Уенди Шърман и нейния руски колега Сергей Рябков в Женева в понеделник (12 януари).

Дипломатите от НАТО потвърдиха, че Шърман, която информира алианса за срещата с руския си колега във вторник, ще се присъедини към преговорите в сряда в Брюксел.

Шърман каза, че Съединените щати са дошли на срещата на 10 януари с няколко предложения, включително подробности за разполагането на противоракетна отбрана в Европа и ограничения на военните учения. Според нея предложенията на Русия трябва да бъдат реципрочни и отхвърли руските призиви за намаляване на броя на американските войски в Източна Европа.

Дипломатите от НАТО подчертават, че много от исканията на Русия, изложени в два проекта на европейски договори за сигурност през декември, са неприемливи.

САЩ и техните съюзници твърдо отхвърлиха ключовите руски искания за разширяване на НАТО и изтегляне на войските от източноевропейските страни, които се присъединиха към договора след 1997 г. като „неосъществими“.

Посланикът на САЩ в НАТО Джулиан Смит зададе твърд тон за следващите преговори с Москва, заявявайки, че Русия ще получи същия отговор от всички членове на алианса.

„При нашите предишни консултации и срещи със съюзниците стана съвсем ясно, че нито един съюзник в алианса не желае да отстъпи или да преговаря за промяна в политиката на отворени врати на НАТО“, каза Смит

„Не мога да си представя никакъв сценарий, при който това да бъде обсъждано“, каза тя и добави: „Няма да позволим на никого да затвори политиката на отворени врати на НАТО“.

Алиансът смята, че Русия е разположила около 100 000 войници близо до Украйна, което подклажда страховете от инвазия.

„Нека бъдем ясни, руските действия ускориха тази криза. Ние ще използваме дипломация, за да деескалираме ситуацията“, каза Смит пред репортери във вторник вечерта.

„Искаме да видим как Русия ще оттегли своите сили“, допълни тя.

Смит каза, че алиансът няма да се върне размера  на войските си в Европа отпреди две десетилетия.

„Не мисля, че някой в ​​НАТО би искал да се върне назад във времето, за да преразгледа епоха, в която алиансът изглеждаше много по-различно от днес – ние действаме в днешния свят“, каза Смит.

Теми на разговорите в сряда ще бъдат „намаляване на риска, прозрачност, контрол на въоръженията и различни начини, по които да общуваме помежду си.

Очаква се съюзниците от НАТО да изразят загриженост заради хибридни и кибератаки, както и в руски изборни намеси в ЕС и САЩ.

Главният преговарящ на Русия омаловажи шансовете за пробив, а руските войски провеждат учение близо до Украйна преди преговорите с НАТО.

„Не виждаме значителна причина за оптимизъм“, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред репортери, като добави, че Русия ще оцени резултатите до края на тази седмица.

„Тук няма ясни срокове, никой не ги определя. Просто има позицията на Русия, че няма да се задоволи с безкрайното протакане на този процес“, каза Песков, цитиран от руските информационни агенции.

Срещата в сряда е вторият от трите ключови ангажимента с Русия, целящи да успокоят нарастващата заплаха, която тя представлява за съседна Украйна.

В четвъртък (13 януари)  във  Виена  ще се проведе заседание на постоянния съвет на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Основните разногласия след приблизително осемчасови разговори в Женева в понеделник остават. Русия продължава да изисква гаранции, че НАТО ще се откаже от политиката си на отворени врати, а американски служители казват, че все още не знаят дали Москва е готова да деескалира ситуацията по границата с Украйна. Най-вероятният резолтат от днешната среща ще е  перспективата за дългосрочен график за бъдещи разговори.

САЩ, Русия не постигнаха  пробив и не направиха отстъпки в преговорите за сигурността, но поеха  ангажимента да продължат да разговарят.

Кадри Лиик, старши политически сътрудник в Европейския съвет по външни отношения, каза пред EURACTIV, че подходите, следвани от САЩ и Русия, са фундаментално несъвместими. САЩ се стремят да сведат преговорите до въпроси за технически контрол на оръжията, докато Русия иска да ги използва за преразглеждане на  европейския ред по отношение на сигурността.

„По мнението на Москва споразуменията за контрол на въоръженията трябва да следват логиката на новоприетия ред, а не да го заместват“, каза Лиик.

Какъвто и да е резултатът от дипломацията тази седмица, Лиик каза, че тя „вероятно ще оформи стратегическия пейзаж на Европа за много години напред“.

Междувременно украинският президент Володимир Зеленски обяви, че Украйна е готова да вземе необходимите решения за прекратяване на войната в източня район Донбас на нова среща на върха на лидерите на Украйна, Русия, Франция и Германия.

„Време е да се договорим за прекратяване на конфликта и ние сме готови за необходимите решения по време на нова среща на върха на лидерите на четирите държави“, каза Зеленски.

В същото изявление началникът на кабинета на Зеленски Андрий Ермак каза, че Киев иска да се споразумее за мерки като прилагане на прекратяване на огъня и  размяна на затворници.