Отношенията Париж-Лондон са на най-ниското си ниво

Британският министър-председател Борис Джонсън поздравява президента на Франция Еманюел Макрон преди началото на Конференцията на ООН по изменението на климата COP26 в Глазгоу, Великобритания, 1 ноември 2021 г. EPA-EFE/ROBERT PERRY

Тази статия е опит да се осветли последният конфликт между двама могъщи съседи, които обичат да се мразят и са водили много войни в историята.

Точно както се случва на границата между Беларус и Полша, миграцията изостря отношенията и между Париж и Лондон. Макрон е бесен на Борис Джонсън, който публикува в Туитър официално писмо, което би трябвало да е поверително. В писмото премиерът на Обединеното кралство съвсем директно поиска Франция да приеме обратно мигрантите, които незаконно пресичат Ламанша.

В отговор френският вътрешен министър Жералд Дарманин отмени планираните разговори с британския си колега Прити Пател, като я информира, че тя вече не е поканена за разговори с вътрешните министри на Германия, Нидерландия и Белгия.

Без участието на Великобритания обаче разговорите не доведоха до голям напредък. Четиримата министри от ЕС постигнаха споразумение за използване на самолети за наблюдение за наблюдение на ситуацията.

Факт от практиката е, че много от мигрантите, които достигат Франция, искат да преминат в Обединеното кралство. Това, което ги привлича на първо място, е гъвкавият пазар на труда и езикът.

В продължение на години трафикантите на хора транспортираха хора до Обединеното кралство скрити в камиони. Сигурността на тунела под Ламанша и на френските пристанища обаче бяха засилени. Сега трафикантите качват хората в малки лодки и ги изпращат през Ламанша. Пътуването е коварно. Имаше много удавяния, като най-тежкото се случи на 24 ноември, когато 27 мигранти загинаха, когато надуваемата им лодка потъна, докато се опитваха да преминат във Великобритания.

Обединеното кралство напусна ЕС с лозунга „Вземаме обратно контрола“. Трябва обаче да се помни, че откакто Брекзит стана официален на 31 декември 2020 г., за първи път от почти 30 години, Обединеното кралство всъщност вече не контролира миграцията, както преди. Обединеното кралство вече не е член на Регламента от Дъблин, който определя коя държава-членка на ЕС отговаря за разглеждането на молба за убежище. Освен това Обединеното кралство не е договорило схема, която да го замени, което прави трансфера на мигранти по-труден. Следователно Великобритания вече няма възможност да връща търсещите убежище, които влизат в страната през Франция.

Двустранният договор „Льо Туке“ между Париж и Лондон от 2003 г. все още се прилага. Основната му разпоредба беше създаването на „национални контролни бюра“ в морските пристанища на двете страни на Ламанша и Северно море. Следват други двустранни споразумения през 2009, 2010 и 2014 г., които предвиждат, че Великобритания ще финансира частично граничните пунктове във Франция.

Чрез де факто преместването на границата на Обединеното кралство на френска територия, договорът от Льо Туке, който е много критикуван във Франция, доведе до това, че стотици мигранти, които искат да преминат към Великобритания, бяха блокирани във Франция близо до Кале. Така се създават селища-лагери като лагера „Джунглата“ с около 10 000 души, които беше разчистен през октомври 2016 г.

Франция настоява, че прави всичко възможно, за да спре пресичанията на Ламанша. Но както каза местен депутат, не е реалистично да се мисли, че полицаите могат да патрулират 200-300 км от бреговата линия 24 часа в денонощието, като се има предвид, че отнема само 5 до 10 минути трафикантите да извадят лодка на плажа и да я напълнят с мигранти.

Франция смята за унизително, че Лондон се оплаква, че Париж не прави достатъчно и дори намеква, че мигрантите са насърчавани от полицията да предприемат пътуването през Ламанша. Тези истории са любима тема за британските таблоиди. Но Лондон никога не споменава обезпокоителния факт, че не съществува механизъм за потенциалните мигранти, блокирани във Франция, да кандидатстват за убежище или виза за Обединеното кралство.

Някои френски опозиционни политици искат Париж да се оттегли от договора „Льо Туке“ (което на теория е възможно). Бившият преговарящ за Брекзит, Мишел Барние, който сега е кандидат за номинацията на дясноцентристката партия „Републиканците“ за президентските избори, заяви, че молбите за убежище на бъдещите мигранти трябва да се обработват в Обединеното кралство. Крайнолевият кандидат Жан-Люк Меленшон пък иска да ги изпрати с фериботи до британски острови, като Гърнси. За щастие той не е на власт, защото това би било casus belli ( повод за война) и вероятно още един Трафалгар.

Стабилизиращ фактор е, че френските власти заявиха, че ще се придържат към споразумението „Льо Туке“. Ако френските власти се оттеглят, приликите с кризата между Беларус и Полша биха били шокиращи.

Това не е единственият конфликт между Париж и Лондон, трябва да споменем общия отбранителен пакт на Австралия, Великобритания и САЩ и риболовните квоти. Но проблемът с миграцията е най-лошият, защото егото на висшите политици прави решението на проблема малко вероятно, което предвещава нови жертви.