От Ширак до Макрон: Четирите френско-германски дуета от епохата на Меркел

Не винаги лесно, но почти винаги приятелски: френско-германските отношения при канцлера Ангела Меркел (тук със сегашния президент Еманюел Макрон). [360b/Shutterstock]

След неотдавнашното посещение на канцлера Ангела Меркел във Франция за последната й работна вечеря с президента Еманюел Макрон в Париж, EURACTIV Франция реши да хвърли поглед към последните четири „двойки лидери“ в основата на френско-германските отношения.

След като встъпи в длъжност през 2005 г., Меркел бързо се превърна в олицетворение на стабилността в Европа. В същото време във Франция се смениха четирима президенти, а германският канцлер довършва четвъртия си пореден мандат.

Цели 16 години германският канцлер бе в основата на така наречения френско-германски „двигател на ЕС“. Меркел обаче все още не трябва да бъде отписвана, тъй като тя ще остане канцлер, докато не бъде сформирано ново коалиционно правителство в Германия, което може да отнеме няколко месеца след изборите на 26 септември.

Въпреки че френско-германското сътрудничество е изградено върху широка мрежа от взаимоотношения на всички нива, тандемът на двамата лидери е силно символичен и обикновено определя темпото за цялостните отношения.

„Тази двойка е много важна за посредничеството и въплъщението на френско-германските отношения“, каза Ерик-Андре Мартин, генерален секретар на Научният комитет по френско-германските отношения във Френския институт за международни отношения.

„Качеството на отношенията между тези две личности е решаващ фактор за общественото мнение за френско-германските отношения“, добави той.

През последните 16 години тази връзка претърпя възходи и падения и редовно повдигаше въпроси за баланса между френските и германските интереси в ЕС.

Ангела Меркел-Жак Ширак (2005-2007)

„Чаровникът“ и „младата жена от Изток“: Жак Ширак и Ангела Меркел.

Първият от тези дуети е Меркел и Жак Ширак. Тя дойде на власт „в труден момент за Европа и Франция“, според Мартин, малко след като проектът за конституция на ЕС се провали, защото беше отхвърлен във Франция с референдум.

Френският президент беше с отслабени позиции заради резултатите от референдума, но първоначално изглежда доминираше над много по-младия германски канцлер. Във Франция Меркел си създаде образа на „млада жена от Изток“ и беше смятана за „срамежлива“ в сравнение с „чаровника“ Ширак. „Много хора подцениха Ангела Меркел“, казва днес експертът.

Германският канцлер оглавява годишната класация на „Форбс“ за най-могъщите жени в света от 2006 г. (в момента тя се нарежда на първо място за петнадесети пореден път).

Въпреки това канцлерът вероятно е имала „късмета“ да срещне президент, който вече е бил ветеран както във френско-германските отношения, така и на европейската сцена, казва Франк Бааснер, директор на Френско-германския институт в Лудвигсбург. Ширак „се радваше да работи с Германия“ и по този начин улесни Меркел да заеме мястото си във вече утвърдена структура.

Ангела Меркел-Никола Саркози (2007-2012)

Сблъсък на два различни темперамента: Ангела Меркел и Никола Саркози.

Динамиката на френско-германските отношения е сложна. Както Бааснер обясни, функцията на френския президент е много по-йерархична и мощна от тази на канцлера в Германия. По-специално германският правителствен глава е обект на повече институционални връзки и задължения. В резултат на това „често виждаме френски президент, който желае да действа веднага и се чуди на слабия отговор, който идва от германската страна“.

Новият дует, което Меркел създаде с Никола Саркози през 2007 г., е перфектен пример за това: може да се наблюдава „как се сблъскват два различни темперамента“, обясни Бааснер, като подчерта „младия и динамичен темперамент на президента и спокойния, замислен, и трезв характер на канцлера. През нея Саркози не би могъл да използва подчертано мъжкия си чар“.

Новият президент на Франция „искаше да промени много неща, но нямаше търпение с германците. Трябваше по болезнен начин да осъзнае, че вземането на решения в Германия просто не е толкова лесно“, коментира изследователят.

Кризата с еврото, а след това и така наречената криза на държавния дълг бързо поставиха на изпитание новото френско-германско дуо, но в крайна сметка сближиха двамата лидери, вдъхновявайки термина „Меркози“.

Съзнавайки, че един без друг не може, президентът и канцлерът преодоляха първоначалните си различия и „успяха да избегнат разпадането на еврото“, според Мартин.

Като цяло Меркози предаде силен образ на френско-германската солидарност и сътрудничество.

И все пак този период за пореден път подчерта дисбаланса между двамата партньори: Германия успя да изправи икономиката си на крака много бързо, като същевременно натрупа по-малко дълг от Франция и със своето „икономическо и финансово превъзходство“ в ЕС се утвърди като „Абсолютна власт“ за справяне с последствията от кризата.

Ангела Меркел-Франсоа Оланд (2012-2017)

Солидарност въпреки различията: Франсоа Оланд и Ангела Меркел.

С избора на Франсоа Оланд през 2012 г. напрежението на икономическия и финансовия фронт се повиши, тъй като новият президент веднага се противопостави на програмата за строги икономии, подкрепяна от Меркел (и особено от нейния финансов министър Волфганг Шойбле). Тогава Оланд обяви намерението си да предоговори Пакта за стабилност и растеж.

И все пак в крайна сметка отношенията отново се подобриха: „Добрата воля все още беше налице и отново се учихме един от друг“, коментира  Бааснер.

Въпросът за баланса все пак остана: Франция, която все още беше в сравнително лоша икономическа форма, изпълни някои реформи, но техните ефекти бавно се материализираха.

При липсата на конкретни мерки от френска страна, Меркел дълго се колеба кой курс да поеме по европейските въпроси, според Бааснер.

За пореден път кризата обедини Меркел и френския президент: Участието на канцлера в парадите в Париж след атаката срещу списание „Шарли Ебдо“ през 2015 г. беше „мощен образ, който подчерта солидарността с французите“, каза Мартин.

Дуетът на френско-германското ръководство участваше заедно и на международната сцена, особено по координирания отговор на ЕС срещу анексирането на украинския полуостров Крим от Русия.

Не на последно място, Оланд направи усилие, за да „преодолее трудностите, свързани с нашата обща история“, според френският експерт.

Ангела Меркел-Еманюел Макрон (2017-2021)

„Очарователна офанзивност“ срещу трезва сдържаност: Еманюел Макрон и Ангела Меркел.

След сравнително хладните години през ерата на Меркел-Оланд, пристигането на Еманюел Макрон в Елисейския дворец породи надежди за динамичен възход. От германска страна имаше „много положителни очаквания“ за избора на френски лидер, „който поставя Европа в центъра на своя президентски проект и френско-германските отношения на свой ред в центъра на европейския проект“, обясни Мартин.

Макрон наистина незабавно предприе това, което в Германия може да се нарече „офанзива да  очарова“, добави Бааснер, тъй като президентът веднага „се обгради с хора, които говорят добре немски. Никога досега не е имало френско правителство с толкова опит и компетентност по отношение на Германия“.

Но за пореден път Ангела Меркел приложи своя собствен подход – „наблюдава и чака да види дали всъщност големите обещания са последвани от дела“, каза Мартин. Това отношение на Меркел и Германия често се възприема  във Франция като безчувственост и помага да се затвърди чувството, че много френски инициативи са „просто игнорирани от Берлин“, каза Мартин.

Здравната криза заради ковид промени ситуацията: Френско-германската инициатива за икономическо възстановяване на ЕС [от 18 май 2020 г.] носи подписа на Ангела Меркел и Еманюел Макрон“, каза Бааснер.

За пореден път те демонстрираха силата на френско-германския дует и способността му да играе ролята на движеща сила в рамките на блока.

Преди работната вечеря на 16 септември Меркел заяви, че „искаме да направим всичко възможно от германска страна, така че да няма застой в решенията, които трябва да бъдат взети“.

Тъй като Меркел трябва да напусне поста, 16-годишните взаимоотношения с френските президенти приключват, „Скъпият Еманюел“ и „милата Ангела“ отново демонстрираха ангажимента си да работят заедно и след 26 септември.

Президентите и канцлерите си отиват, стабилността остава

Едно нещо изглежда общо за тези четири дуета, независимо от отделните личности: „Всеки път, когато се озовахме в криза, по някакъв начин успяхме да намерим компромис, да направим крачка към другия и да вземем решение“, подчерта Мартин. „Веднага щом възникваше сериозен проблем, успяхме да постъпим правилно.“

Въпреки възходите и паденията и много различните личности, които са формирали френско-германския дует през годините, казва Бааснер, „архитектурата на френско-германското сътрудничество е постоянна и много стабилна“.

Каквато е и Ангела Меркел.