Дисидентът Петър Бояджиев: Борисов е едно много лошо копие на Живков

Петър Бояджиев (dsbg.com)

30 години след 10 ноември 1989 г., дисидентът и политически емигрант Петър Бояджиев разказва как се е запознал с Тодор Живков и новата му охрана Бойко Борисов, както и за случилото се след това по света и у нас.

Интервюто взе Георги Готев

Вие сте от малцината, които можем да считаме за легитимни дисиденти в България, доживели 30-та годишнина от падането на Берлинската стена. Как Ви се струва развитието на тази част от света като цяло, и в частност развитието на България?

Разбира се, като проевропейски възпитаник още от моята младост, аз се радвам, че беше сложен край на тази безсмислена и вредна за нашият континент Студена война. Радвам се, че двете части на Европа се потърсиха и намериха общия си път. Остана обаче проблемът с Русия, която все пак е част от Европа исторически и културно. През епохата на Елцин се направи опит за истинското помирение с останалата част от Европа, но той за съжаление не се успя. За този неуспех не е виновна само Русия. При развод има две страни и са редки случаите, когато причината е само при единия участник. Вярвам, че вместо да се влезе в ново издание на Студената война, ще се потърси начин за излизане от тази вредна за всички ни конфронтация.

Що се отнася до България, а не само съм разочарован, а на моменти дори отвратен. Съвременото българско общество е в състояние, което трудно може да се нарече цивилизовано. То е формално част от Европа, но не и ценостно, а още по малко социално. В България 30 години след падането на Берлинската стена продължават да се замерват с етикети “дясно” и “ляво”, без да влагат и грам съдържание в това. Българското общество, икономически и социално според мен върви към катастрофа, ако разбира се, едно ново поколение с ново мислене не се намеси, каквито знаци , макар и в зародиш,  видяхме при току-що приключилите избори за местна власт. Управляващите в България, пропиляват огромни финансови потоци от развитите европейски страни, без да бъдат използвани тези пари за създаване на едно справедливо и ефикасно развиващо се общество. И тъй като Вие живеете и работите в Брюксел, не мога да се въздържа да не изразя дълбокото си разочарование от позицията на Европейската народна партия (ЕНП), която с тяснопартийните си интереси защитава една незащитима позиция, че България едва ли не просперира. Има “Евростат” и всеки може да види картината, отразяваща България. Тя е най-корумпираната страна в ЕС. И това не е усещане, както се опитват управляващите да го представят. Аз не съм прекъснал моите връзки с България и при всяко посещение там ми се набиват десетките аномалии. Няма да скрия, че 2006 година аз бях твърд противник на приемането на България в ЕС. Имам в архивите си и писмо, изпратено тогава до комисаря Гюнтер Ферхойген, в което бях предрекъл, че в ЕС се вкарва едно търговско дружество, чиято дейност ще се нарича търговия с производството на европейски граждани, посредством търговията с даване на българско гражданство от София. Времето показа, че съм бил прав.

И как се случи така, че преди 30 години мнозина се надявахме на ведри хоризонти, а всъщност се оказа, че настъпи нова Студена война?

Президентът Макрон напоследък търси отговор въпроса как да се избегне затъването в нова студена война, от която никой няма да печели. Според него в Русия има синдром на недоверието, че другите искат да я унущожат и тя отговаря със стратегия, която определя другите като нейни врагове. На тази база Макрон има очевидно нова стратегия за отношенията на ЕС с Москва. Дали оценката му е правилна и дали новата стратегия ще даде резултати остава да видим. Не бих се наел да прогнозирам такъв сложен геостратегичеки въпрос. Разбира се, оставам убеден, че ако се намери формула ЕС да успокои своят североизточен фланг, ще бъде от полза и за Русия, и за ЕС. Има и нещо друго, което не е за пренебрегване. До падането на берлинската стена светът беше двуполюсен. След това той стана еднополюсен. Сега  30 години по-късно този еднополюсен свят е мъртъв, а новият многополюсен е в процес на раждане. Ще видим какво бебе ще се роди. Много е трудно да се дават категорични отговори, в такива времена на огромни геополитически промени.

Защо Централна Европа – Полша, Унгария, Чехия и Словакия, които бяха любимците на Запада, напоследък се капсулираха и лидрите им станаха говорители на антизападната риторика? Защо лидери като Вацлав Хавел отстъпиха на политици-олигарси като Андрей Бабиш?

Слабо познавам тази част на Европа, но имам чувството, че наблюдаваме реакция на това, че планетата се превърна в един огромен град, в който няма квартали, които могат да се изолират от другите части на глобалния град. Има фактори, които не се създават от политиците, а от инстинкта за живот на човешките същества. Днес планетата е 7.5 милиарда души, а ние в Европа сме само 500 милион., Нашата икономическа мощ е една четвърт от цялото и намалява. Да не говорим за технологичните промени и техните социални измерения… Страните от Централна Европа относително бързо наваксаха материалното си изоставане, но не могат да наваксат политическото и социалното мислене. В Западна Европа развитието не е било прекъсвано от половинвековната  илюзия на комунизма.

 

Живков и Борисов. Карикатура на Христо Комарницки, в. СЕГА

Бойко Борисов, според карикатуристите, но не само според тях, по нещо напомня на Тодор Живков. Вие как го виждате?

Тук мога да говоря от първо лице. През 1992 година, аз бях в България за по-дълъг период. Тодор Живков, като управлявал България толкова много години, за мен беше интересен, като се има предвид, че през 80-те години, нашият емигрантски център беше най-ефикасният и най-деен в противопоставянето му. Естествено той не е знаел моето име, когато са ме държали в затвора, но после, когато бях вече в емигарция, се е случавало да му докладват събития, свързани с моето име. Очевидно и на него му беше интересно да се срещнем и говорим. Особено като се има предвид, че аз имах много близки отночения с тогавашния главен прокурор (Татарчев), а Живков беше под домашен арест. В онзи момент България се управляваше от Луканов, а правителството на Филип Димитров се опитваше да използва легитимната власт, за да изземе власта от Луканов. Живков виждаше в Луканов своя смъртен враг. Той наистина се е опасявал много да не последва съдбата на Чаушеску и е направил всичко възможно да даде доказателства, че няма да се съпротивлява. Това, според моите наблюдения, беше тактически ход на Живков, да съхрани своята мрежа и ресурси и да мине в настъпление по-късно.

Настъпление за какво?

Единственото, което вълнуваше Живков беше как ще остане в историята. Той желаеше да остане в историята като управленецът, който при най-неблагоприятните международни условия е намирал най-добрите решения. Пред мен той не защитаваше своя режим. Неговата версия беше, че при тези геополитически дадености нищо по-добро не е било възможно. В тази посока той търсеше своят реабилитатор. В онзи период аз срещнах, макар и епизодично, един млад мъж на име Бойко Борисов. Предстви ми го Георги Йорданов, един от най-близките бивши партийни дейци  до Тодор Живков. По-късно станах пряк свидетал как Борисов отиде да охранява Живков. Последният при една наша среща ме попита какви са отношенията ми с главния прокурор. Според мен той знаеше, че бяха доста добри и каза – цитирам дословно: “Абе не можеш ли да го помолиш да махне този милиционер пред врата на вилата. Та аз съм вдовец, може жена да иска да дойде да ме види…” Сметнах, че не ми коства нищо и уредих този въпрос бързо с Татарчев, надявайки се, че ще го направим по-разговорлив. И тъй, отивам след няколко дни при Живков и той ме посреща с думи, които ме изумяват: “Абе каква е тази държава бе, един милиционер ми плащаха и него махнаха. Ами вие знете ли какъв е Луканов бе, та той ще ме убие.“ Отговорих смаяно, ами нали ти ме помоли да ходя да се моля на Татарчев. Отговорът беше още по смайващ: “Не си ме разбрал правилно, бе.“ Няколко дни по-късно младият мъж (Борисов), който ми бе представен от Георги Йорданов, пое охраната на Тодор Живков. Мисията му по-късно беше реабилитирането на епохата “Живков” в исторически план. За мен, като неволен участник, това не подлежи на съмнение. Живков не беше някакъв фанатизиран комунист, а безспорен опортюнист със силен животински инстинкт. Според мен Борисов е ученик на Живков, но и нещо го различава. Живков беше безразличен към парите. За него те бяха инструмент. Той се интересуваше от славата. Борисов, обаче, като повечето хора дошли от нищото, е много загрижен за своите пари. Накратко, той е едно много лошо копие на Живков.

Ако ЕС беше по-силен и единен, сигурно много грешки щяха да бъдат избегнати. Занапред се очартава Еманюел Макрон да задава музиката. Вие изглежда го харесвате? Накъде според Вас ще поведе Европа?

Президентът Макрон е прав, че сегашната стратегия на ЕС и САЩ е неефикасна. Ние сме свидетели на една Русия, която има БВП на нивото на Испания, но тя прекрачава червените линии, които чертаят тези страни, докато приказват празни приказки. Следователно трябва да се търси нова стратегия. Дали ще е вярната стратегия или не – само бъдещето ще покаже. Все пак ще напомня, че не друга, а стратегията на президента Рейгън доведе до края на Студената война, без една пушка да гръмне. Така, че аз лично не съм убеден, че окопната война е по-ефикасна от ръкопашната, а президентът Макрон предлага нещо подобно на това. Той няма илюзия, че днес стратегията на Русия цели отслабването или разпадането на ЕС. Той си поставя задача да трансформира и засили ЕС и едновремено с това да убеди Русия, че целта на ЕС не е нейното унищожаване, а напротив, тя може да намери и своя интерес, вместо да държи в нищета своя народ и да харчи пари за войни по света. В крайна сметка военият бюджет на Русия е някакво пале в сравнение с военният бюджет на страните от ЕС.

Що се отнася до вътрешните проблеми в Европа, то тук нещата опират до това дали да я бъде или да не я бъде Европа. Президентът Макрон е избрал да се бори тя да бъде. И дори тук не е точно определението “Обединена Европа”. Европа днес е неидентифициран политически субект. При тези институциални дадености, тя не може да бъде нито обединена, нито ефикасна. Това беше казано преди доста години от последния значим председател на Европейската комисия Жак Делор. Между другото, на българските десни и леви бих припомнил че Жак Делор е социалист. Е, според някои е един нищо не струващ политик. Да, ама историята не пита какво се крещи по площадите, а оценява по делата. Светът днес не е този отпреди 30 години, и още по-малко от времето, когато беше проявен героизмът и далновидноста на Аденауер и Де Гол да поставят началото на френско-германското помирение, което беше и начало на мирна и просперираща Европа. За да я има Европа, тя трябва да се сдобие с адекватни инструменти за управление. Това иска президентът Макрон. Да, съпротивата срещу тази трансформация ще бъде от много страни, но в културата на Франция е залегнал постулатът, че нищо добро не идва даром.

Когато Макрон спомена в онова интервю за Valeurs Actuelles криминалните мрежи в България, за какво си помислихте?

Първо, прави чест на президента Макрон, че не се крие, а влиза в битката чрез решението си да даде интервю на това крайнодясно издание. Той е президент на всички французи и трябва да се бори за подкрепа навсякъде, и то с аргументи, а не с популистки лозунги. Криминалните мрежи са базата на управлението в България. Те пускат и своите разклонения в целият ЕС, включително и Франция. Чрез нотата си (до Ке д’Орсе) България показа политическото невежество на своето външно министерство. И тъй като по-горе стана дума за Тодор Живков, според мен, ако Петър Младенов допуснеше такава глупост, на другият ден нямаше да бъде министър. Знам, че Живков, със силният си инстинкт, държеше сметка за силите си. Какво значи тази нота? Представям си как са се ококорили в Ке д‘Орсе, като са я получили. Ами черно на бяло е написано. Българското правителство застава на страната на криминалните канали. Това, че такива съществуват е известно и на българските служби. В София в посолството има (френски) офицер за връзка и той работи с българските служби по тези проблеми.

В заключение ще каже, че нивото на правене на политика, както вътрешна, така и външна е определено от тавана на Борисов. С това ниво, аз не очаквам да видим добри дни за България. Видяхме колко струват обещанията на Вебер в София (Манфред Вебер, шеф на ЕНП), че първата му работа ще бъде да вкара България в Шенген. Можем да се радваме, че на доминацията на ЕНП в Брюксел беше сложен край и днес имаме ново съотношение на силите в Европарламента. Ще добавя, че понятията “ляв” и “десен” бяха родени във Франция и сега пак тук са на път да предадат Богу дух. И класическата десница и класическата левица във Франция имат проблем. Дори да си намерят официални председатели. Живеем в нов свят, с нови реалности, изискващи адекватни отговори, които единствено могат да ни поведат към благоденствие.