Поставена под натиск, България се опитва да обясни ветото си върху Северна Македония

Димитър Цанчев [Дневник / Красимир Юскеселиев]

Поставен под натиск от някои страни от блока, българският посланик в ЕС обясни във вторник на министрите от ЕС решението на страната му да наложи вето върху началото на преговорите за присъединяване на съседна Северна Македония.

Димитър Цанчев представляваше България в Съвета по общи въпроси, министерския формат на ЕС-27, който решава въпросите, свързани с разширяването на ЕС. На същия ден президентът Румен Радев назначи служебно правителство преди предсрочните избори на 11 юли.

България наложи вето на решението да започне преговори за членство в ЕС със Северна Македония миналия ноември. Този ход косвено засегна и Албания, другият кандидат за членство от Западните Балкани, който напредва по пътя си към ЕС в пакет със Скопие.

Българското вето беше изненада за мнозина, защото страната беше силен застъпник на разширяването на ЕС към Западните Балкани, като организира специална среща на върха по време на председателството си на Съвета на ЕС през 2018 г.

Междувременно Скопие не успя да постигне двустранен договор с България през 2017 г., като ефективно блокира работата на съвместна комисия, натоварена да изясни въпросите от „общата история“. Паралелно с това София се изправи пред нова вълна от антибългарска реч на омразата в Северна Македония.

През 2019 г. българският парламент единодушно прие твърда декларация, която предупреди Скопие, че София няма да толерира изкривяването на исторически събития, документи и артефакти, както и ролята и възгледите на личности от българската история.

Няколко страни от ЕС, включително Австрия, разкритикуваха българската позиция.

В разговор с министрите от ЕС Цанчев каза, че България е „последната страна, която трябва да бъде убеждавана защо Западните Балкани един ден трябва да станат част от ЕС“.

„За съжаление сме изправени пред проблем. Това обаче не е двустранен проблем, както очевидно мислят някои от вас. Той се позовава на принципите, на които е изграден и действа нашият съюз”, обясни посланикът.

Според Цанчев това е първият път в историята на разширяването, в които страна кандидатка настоява да определи условията, при които да започне преговори за присъединяването си към ЕС.

„За първи път имаме страна кандидатка, която декларира, че иска да стане член на ЕС, но без да се отказва от своята идеология за изграждане на държавата от комунистическата епоха.“, допълни той.

„За първи път имаме страна кандидатка, която заявява, че не смята, че е длъжна да спазва договорите, които е подписала с държава-членка на ЕС. Подобно поведение не може да се толерира, защото е открито предизвикателство към основните ценности на ЕС”, заяви българският посланик.

България обаче не успя да обясни на чуждестранната аудитория истинските проблеми, които стоят зад враждебното отношение на Скопие. Дипломатите от ЕС не са наясно с антибългарските кампании в Северна Македония и предполагаемото съучастие на властите в публичното компрометиране на България.

Северна Македония е мобилизирала значително лоби в кръговете на ЕС и това допълнително противопоставя България, която се оплаква, че Скопие си присвоява влиятелни членове от блока, които да й извиват ръцете, вместо да реши проблемите със своите съседи.

Много българи намират за шокиращо, че страни от ЕС проявяват по-голяма солидарност с държава извън съюза. Във вътрешен план въпросът постави под въпрос самите основи на солидарността на ЕС.

Премиерът на Северна Македония Зоран Заев, който посети Европейската комисия тази седмица, заяви във вторник, че има „ясна мисия в Брюксел тези дни, за да предаде посланието от гражданите на Северна Македония на служителите на ЕС, че работим усилено и сме изпълнили и искаме да дадем своя справедлив дял за бъдещето на Европа”.

„Ние не искаме повече от това, което заслужаваме, а това е да проведем първата междуправителствена конференция възможно най-скоро. Сривът за Северна Македония ще бъде послание за обезсърчение за целия район на Западните Балкани“, каза Заев след разговор с върховния представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел. Той не се позова изрично на проблемите с България.

Смяната на правителството в България – било то служебният кабинет или новото правителство, което ще бъде сформирано след изборите през юли, е малко вероятно да промени позицията на страната спрямо Скопие, при липса на осезаем напредък на двустранно ниво.