Проектът за нова конституция: Президентът вече не участва в избора на главен прокурор

Президентът настоява за оставката на управляващите, а те го лишават от право на вето върху избора на главен прокурор. [БГНЕС]

Президентът вече няма да има роля в назначаването на главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища, а главният прокурор получава право на законодателна инициатива през т.нар. Съдебен съвет на прокурорите. Това предвижда проектът за нова конституция, внесен от ГЕРБ в деловодството на парламента в понеделник – броени дни след като премиерът и лидер на партията Бойко Борисов се обяви за свикване на Велико Народно събрание и нов основен закон.

Проектът регламентира, че освен депутатите и правителството законодателна инициатива имат и двата съдебни съвета – на прокуратурата и на съдиите. Това видя EURACTIV в проекта.

Предвижда се още мандатът на главния прокурор и на председателите на двете върховни съдилища ще бъде намален от 7 на 5 години. Вече няма да има и Висш съдебен съвет, а съдебен съвет на прокуратурата и съдебен съвет на съдиите. Членовете им ще се избират от парламента и от гилдиите. Главният прокурор ще се избира от прокурорския съвет, а председателите на върховните съдилища – от съдебния.

Проектът не предвижда процедурата по избор на главен прокурор и на председатели на двете върховни съдилища да приключва с президентски указ за назначаването им. Според действащата уредба държавният глава подписва указа за назначаването им, след като те бъдат избрани от Висшия съдебен съвет и има право веднъж да наложи вето. Така стана и при избора на главния прокурор Иван Гешев, както и при избора на председателя на Върховния административен съд Георги Чолаков.

В конституцията обаче остава разпоредбата, че главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Той ще бъде изслушван от парламента на всеки 6 месеца, но ще отговаря на въпроси по конкретни дела само ако наблюдаващият прокурор е позволил.

Намалява се и броят на народните представители – от 240 на 120.

Проектът за нова конституция не предвижда съществуването на Велико Народно събрание и оставя всички въпроси в правомощията на обикновения парламент.

Гражданите нямат доверие

Управляващата партия ГЕРБ се впуска в инициатива за пренаписване на конституцията, въпреки че явно няма доверието на гражданите. Общо 62% от гражданите подкрепят протестите срещу правителството и главния прокурор, а 58.9% настояват за оставката на кабинета. Това показва проучване на “Галъп интернешънъл”, проведено от 30 юли до 7 август сред 811 пълнолетни българи.

Изследването показва, че изгледи да бъдат в следващо Народно събрание имат 7 формации, като пет от тях на този етап изглеждат сигурни.

ГЕРБ и БСП губят позиции и сега са с почти изравнени нива на електорална готовност сред хората с избирателни права. В открит въпрос ГЕРБ има 14,5 на сто или около 800 хиляди потенциални гласове от общо около 5.5 млн. трайно пребиваващи с избирателни права у нас. БСП е с 13,9 на сто, което значи малко под 800 хиляди гласа.

Партията на Слави Трифонов се утвърждава като трета сила със 7.9%, а четвърта е ДПС със 7 процента.

С 5.7% на сто “Демократична България” отбелязва между два и три пъти по-добър резултат от нивата отпреди протестите. Новата формация на Мая Манолова се е развила и вече е с 2,4 процента или условно около 130 хиляди гласа. С 2.3 на сто са Обединени патриоти. Тези две формации са близо до потенциалната бариера за влизане в Народното събрание. На последните парламентарни избори баериерата беше малко над 130 хиляди гласа.аа