Протести срещу ограничителните мерки? Гледай Италия, мисли за България

Протестиращи италианци срещу ограничителните мерки в Милано, на 28 октомври 2020 г. [Andrea Fasani/EPA/EFE]

От няколко дни площадите на големите италиански градове са сцена на драматични протести срещу противоепидемичните мерки. В чужбина мнозина се питат защo италианците, които в началото на пандемията загубиха най-много човешки животи,  които пяха по балконите и ръкопляскаха на медиците, сега са толкова безцеремонно отхвърлят новите рестрикции. Някои медии побързаха да заклеймят протестите, които на моменти приличаха на сцени от войната, като вдъхновени от мафията, десни екстермисти или хулигани. Наистина при повечето протести могат да се направят подобни връзки, защото екстремистите и криминалните групировки се възползват от недоволството. Но би било повърхностно да обясним гнева на италианците само с тях.

“За да разбереш дадено явление, търси пътя на парите” – това правило важи и в случая.

Излезлите на улицата италианци не протестират защото им се натрапват ограничителни мерки, а защото мерките са половинчати и противоречиви. Парадоксално, представителите на търговията, хранителната индустрия, културните дейци и въобще хората, които не са на държавна работа, а самонаети, предпочитат да бъдат изцяло затворени, отколкото да работят на смесен режим.

Най-бързото обяснение е фактът, че ресторантите и търговските обекти, затворени заради ограничителните мерки, получават финансови обезщетения от държавата и ползват социалната система за омекотяване на удара. С новите мерки на ресторантите, например, се позволява да работят на обяд, но се задължени да затворят вечер. При това те не могат да вържат двата края. Собствениците на ресторанти питат защо правителството на Джузепе Конте реши, че вирусът си почива на обяд и става опасен вечер.

Сред мерките на правителството е заложена и забрана за уволнения или съкращения на служителите до края на януари следващата година, с което се връзват ръцете на работодателите да ограничат ресурсите и разходите. Собствениците на фитнес зали са гневни, защото бяха принудени да инвестират средства за социална дистанция и пречистващи въздуха системи, но въпреки това са принудени да затворят, докато футболният сезон продължава.

Хората на изкуството не разбират логиката да бъдат върнати у дома, след като сред публиката на концерти и театри в условията на социално дистанциране почти няма регистрирана инфекция. Кратка справка в Асоциацията на театралните дейци показа, че сред 350 000 души публика е имало само 5 позитивни случая.

Представители на тези социални категории излизат на площадите всяка вечер. Меденият месец на премиерът Конте явно свършва и “магията” му е на изчерпване. Само ден, след като обяви новите рестрикции, той побърза да успокои духовете, като обеща повече и по-бързи финансови компенсации. Недоволните обаче ги оценяват като достатъчни. Суми от порядъка на 3-5 хиляди евро едва ли ще са достатъчни на един по-голям ресторант, за да преодолее кризата, която по всичко личи, че ще продължи дълго.

Очакването за дълъг период на извънредни мерки не дава перспектива за огромна категория данъкоплатци, които този път наистина са уплашени не само от епидемичните статистики, но и за финансовото си оцеляване.

От времето на Червените бригади насам провеждането на протести в Италия е професионално шоу с отработени правила и зрелищни акции с коктейли Молотов, димки и фойерверки. Професионална е и ответната реакция на силите на реда, които не се колебаят да използват водни оръдия, сълзотворен газ, щитове и масови арести.

Майсторлъкът за правителството на Конте ще е да намери златното сечение и да убеди уплашените италианци, че зад тях има държава. Само така може да свали социалното напрежение. Изглежда, че пред това изпитание ще бъдат изправени управниците на много други европейски страни.