Путин няма да реши кризата с Беларус на безценица

Руският президент Владимир Путин и германският канцлер Ангела Меркел гледат часовниците си в кулоарите на срещата на върха на Г-20 в Осака, Япония, 29 юни 2019 г. EPA-EFE/ALEXANDER ZEMLIANICHENKO / POOL

Противопоставянето на беларуско-полската граница ще влезе в учебниците по геополитика. Поне се надяваме да е така, защото алтернативата е, че ще предизвика истинска война и тогава ще забравим за учебниците.

В миналото беше необходимо много по-малко за да се стигне до casus belli (лат. повод за повод за война). В наше време явната война трябва категорично да се избягва, защото избухването й може да предизвика ядрен холокост и всичко ще изгори, като започнем от книгите.

Владимир Путин харесва такава атмосфера, не случайно стратегически бомбардировачи прелитат над Беларус.

Европа под обсада ли е? Турция чака отстрани. Всъщност не чака точно. Тя е готова да организира ново пускане на човешка бомба, поне на три стратегически места: гръцките острови, река Еврос (Мерич на турски, Марица на български) и Кипър, където голям брой мигранти от Близкия изток започнаха да преминават от контролирания от Турция север от разделения остров.

Меркел говори с Путин. Какво може да е казала тя и какво може да й е отговорил той? Тя говори руски, а той говори немски.

– Владимир, хайде спри това.

– Ангела, не слушай какво казват поляците. Нямам нищо общо. Ако имате проблем, говорете с Лукашенко.

– Ти говори с него. Той слуша теб.

– Но това не е мой проблем. Аз нямам проблем. Ти имаш проблем. И кажи на поляците да се държат прилично. Какви са тези луди идеи за смяна на режима в Минск? И чувам всякакви глупости като отклоняване на самолети летящи за Минск… Напомнете им, че Русия има задължения да оказва военна помощ на Беларус.

– Владимир, заплашваш ли ме с Трета световна война?

– Ангела, аз не. Вие, момчета, и вашите американски приятели насърчавахте поляците да ескалират напрежението след падането на Берлинската стена. Не се учудвайте, че това е резултатът, който постигнахте.

– Владимир, на мен ми е писнало от поляците повече, отколкото на теб. Аз обръщам внимание на твоите притеснения повече от всеки друг. Ти знаеш това. Аз ще си тръгна скоро. Говори с Лукашенко и спри това. В името на нашето сътрудничество.

– Ангела, ще ми липсваш. Без обещания, но мразя да те виждам нещастна.

– Молодец, Владимир, знам, че мога да разчитам на теб!

– Счастливо, Анджела, ама поляците да се държат прилично!

Наистина, ако някой може да спре напрежението, той се казва Путин – но няма да го направи на безценица. И след като Ангела си отиде, негов събеседник няма да бъде следващият германски канцлер, а Макрон.

Наградата, която Путин жадува за своето посредничество, е само една – приемането от Запада, че Украйна е задния двор на Русия. И за него би било по-лесно да го получи от Макрон, който в най-важните си речи по външни работи споменава многократно Русия, но обикновено пропуска да спомене Украйна.

Разбира се, Украйна знае това и не случайно външният й министър е във Вашингтон. Но администрацията на Байдън е се е вторачила в Китай и няма нерви да се занимава с европейските напрежения в този момент.

Крайният изход от кризата на границата между Беларус и Полша все още не е ясен. Но е очевизно, че много неща са заложени на карта.