Радев наложи вето на съдебната реформа, която трябва да замаже критиките на ЕК

Румен Радев ["Дневник"]

Президентът Румен Радев наложи вето върху промените в Наказателно-процесуалния кодекс, с които ГЕРБ създаде специален прокурор, който да разследва главния. Тази спорна реформа, прокарана от управляващите и критикувана от юридическата общност, цели да отговори на критиките на Европейската комисия и на Съвета на Европа, че в България няма механизъм за ефективно разследване на главния прокурор и той е безконтролна и безотчетна фигура.

Приетият в края на януари закон не предлага справедливо и устойчиво решение на проблема с липсата на ефективно разследване срещу действащ главен прокурор или негов заместник. С въвеждането на нова длъжност “прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник” се нарушават редица основни конституционни принципи, сред които независимостта на съда, независимостта на прокурорите в рамките на съдебната власт и равенството на гражданите пред закона, пише президентът до депутатите.

И допълва, че проблемът с липсата на ефективно разследване срещу действащ главен прокурор, както и изобщо срещу хора на висши държавни длъжности, е основно предизвикателство пред върховенството на правото у нас.  За последната година и половина това е трета различна законодателна инициатива на управляващото мнозинство, която се опитва да намери решение на проблема. Люшкането между различни институционални варианти явно показва, че проблемът е сложен, концепцията за решението му все още не е избистрена и дебатите трябва да продължат в експертен кръг, обяви президентът.

Специалният прокурор

Промените регламентират, че всеки прокурор с поне 12 години стаж може да се кандидатира за поста. Номинации могат да правят и шестима членове на Висшия съдебен съвет. Изборът се прави от пленарния състав на съвета, като са нужни поне 15 гласа “за”. Мандатът на новия спецпрокурор е 5 години и след края му, той ще може да избере дали да се върне в прокуратурата или да стане съдия.

Обвиненията срещу главния прокурор и заместниците му ще се внасят в Специализирания наказателен съд. Новият прокурор ще може да възлага отделни действия по разследването на следовател към спецпрокуратурата, а когато е във фактическа невъзможност сам да извърши дадено действие, шефът на спецпрокуратурата ще определя един от подчинените му обвинители, който да го направи.

Отказите да се образува дело срещу главния прокурор, ще могат да се обжалват в съда.

Мотивите на Радев

Продължаващата неяснота по въпроса за липсата на ефективно разследване уронва доверието на гражданите в националното правосъдие, а в международен план доведе до ситуация, в която България се намира под безпрецедентно тройно външно наблюдение: от ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка и по новия механизъм за наблюдение на върховенството на правото във всички държави от ЕС, както и от Комитета на министрите на Съвета на Европа, пише Радев.

Приетите промени съществено застрашават автономността на главния прокурор и на неговите заместници, а доколкото прокурорската служба е йерархична – поставя под заплаха и автономността на всички останали прокурори, върху които главният прокурор и неговите заместници имат власт, обяснява президентът.

Според него законът изравнява статута на прокурора по разследването срещу главния прокурор и самия главен. Неговите действия, подобно на тези на главния прокурор, също не подлежат на йерархичен контрол. “Когато определени прокурорски решения се вземат извън системата за йерархичен контрол, те много по-лесно могат да се използват за прикриване на престъпление, а разследването да служи за упражняване на незаконно въздействие върху самия главен прокурор, неговите заместници, а чрез тях – и върху обикновените прокурори. Не е случайно, че подобно институционално решение не се открива никъде другаде в държавите членки на Европейския съюз”, се казва в мотивите.

Президентът вижда и заплаха за обективността, всестранността и пълнотата на разследването, тъй като за всички престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник, делата ще се водят от един единствен прокурор без оглед на вида на престъплението, както и без зачитане на мястото на извършването му. “Това законодателно решение вместо да подпомогне, ще попречи на ефективността на разследването”, смята президентът.

Нарушен е и принципът за равенството на гражданите пред закона, гласи ветото. И дава пример: човек, който е пострадал от тежка телесна повреда, извършена от заместник на главния прокурор, ще има право да обжалва отказа за образуване на досъдебно производство, а пострадалият от тежка телесна повреда с друг извършител няма да има това право.

Независимостта на съда също е потъпкана с промените в НПК. Конституцията забранява извънредните съдилища, защото се създават за постигане на определени политически цели и поради това са в конфликт с идеята за независимост на съда. А спецсъдът се превръща в извънреден съд за главния прокурор, обяснява Радев.

Критикува и това, че на практика промените бяха приети без задължителното обществено обсъждане.