Радев: Няма да вдигнем ветото, докато Скопие не впише българите в Конституцията

Румен Радев бе категоричен, че България не действа от позиция на силата, а от "позиция на истината и отговорността за ЕС". Снимка: Президентството 

Като президент не мога да направя компромис с правата на македонските българи, те трябва да бъдат вписани в Конституцията на Северна Македония. Това заяви президентът Румен Радев в речта си за откриването на конференция на тема: „Европейска перспектива за добросъседските отношения между Република България и Република Северна Македония“ в сряда, 4 май.

Форумът се провежда в деня, в който се отбелязват 119 години от гибелта на големия български революционер Гоце Делчев. Събитието се провежда в Националния дворец на културата под патронажа на държавния глава.

„Като президент не мога да направя компромис с правата на македонските българи, защото тяхното равноправие заедно с другите народи трябва да бъде гарантирано в Конституцията на Република Северна Македония. Това е категорична бариера за прекратяване на процесите по дебългаризация. Не мога да направя компромис с нашата история, нашето културно-историческо наследство и идентичност, няма как да приема мултиперспективния подход към нашата обща история, няма как да се съгласим с кражбата на история, нейната подмяна и класификация, това не води до устойчиво решение и пълноценна интеграция“ коментира Радев по време на събитието.

Според него е изключително важно прекратяването на езика на омразата, който трябва да бъде изкоренен. Този процес започва със смяната на учебниците по история, география, с отразяването на историческата истина. Радев подчерта, че не може да приеме, че младото поколение в „нашата приятелска съседка“ се възпитава в дух на омраза към българите и всички българско. Според него няма как да вървим напред , ако не се разкрият архивите на югославските тоталитарни комунистически служби (УДБА),за да стане ясно за хилядите пречупени човешки съдби, преследвани и избити хора, само заради факта, че те са решили да продължат да се наричат българи.

Премиерът Кирил Петков и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен казват, че  промяната на Конституцията ще е гарантирана от ЕС, като бъде включена в преговорните глави заедно с пакета мерки от договора за добросъседство между двете държави. По този начин не се блокира присъединяването на Северна Македония към блока и българската позиция е защитна.

Радев обаче не е съгласен. Той обясни, че ветото не трябва да се вдига преди вписването в Конституцията, защото от пет години имаме договор за добросъседство, „но какво се случи, нима нещо се промени?“. Според него няма гаранция, че нещо ще се промени.

Президентът посочи, че целта не е да търсим възмездие, а така, както всички държави от Източна Европа изживяха своя катарзис от скъсването със своето тоталитарно минало и поемане по пътя на демокрацията, така и Република Северна Македония не трябва да прави изключение и да се отърве от своето тоталитарно минало и идеологемите на комунистическия интернационал.

Радев посочи и отговорността на България към Европейския съюз.

„Ако в момента в някои от европейските институции и някои от нашите партньори не осъзнават дълбочината на историческия проблем и потенциала на македонизма да дестабилизира ЕС в бъдеще, то ние сме отговорни, ние сме отговорни и лоялен член на ЕС“, обясни той.

Президентът отбеляза също, че върху България се оказва огромен отвън натиск, което е парадоксално – натискът към държавата-членка в по-силен, отколкото към страната-кандидат. Затова, според него, важен фактор, за да постигнем успех, е консолидацията в нашето общество.

„Изумително е как български интелектуалци, които от сутрин до вечер се кълнат в европейските ценности, всъщност са готови да прегазят моментално европейските ценности и Копенхагенските критерии. Те казват: „Напред веднага, вдигаме всичко безусловно“. Същите интелектуалци, които не дават и косъм на съмнение да падне, че те са върли антикомунисти, легитимират идеите на комунистическия интернационал“, заяви Радев.

Коментарът му е в отговор на искането на 42-ма интелектуалци и общественици от България и Северна Македония за падане на ветото, което София наложи на започването на преговори от Скопие за присъединяване към ЕС.

Те обявиха, че създават мрежа от клубове за приятелство, чиято цел е „да се създаде активна гражданска общност, която да работи за сближаване на двете държави на основата на европейските ценности“.

Румен Радев бе категоричен, че България не действа от позиция на силата, а от „позиция на истината и отговорността за ЕС“.