Разговорът между Байдън и Путин може да е началото на нова дипломация

Президентът на САЩ Джо Байдън да говори по телефона с руския президент Владимир Путин по телефона от резиденцията му в Уилмингтън, Делауеър, САЩ, 30 декември 2021 г. [Handout photo/EPA/EFE]

Президентът на САЩ Джо Байдън и руският му колега Владимир Путин си размениха предупреждения за Украйна в  четвъртък (30 декември), но изразиха известен оптимизъм, че дипломатическите преговори през януари могат да облекчат напрежението.

В 50-минутен разговор, който е вторият през този месец, Байдън каза, че Русия трябва да намали военните сили близо до Украйна, а Путин  пък заяви, че санкциите, с които заплашват Вашингтон и съюзниците, могат да доведат до скъсване на връзките. Телефонният разговор беше по инициатива на Владимир Путин.

„Президентът Байдън повтори, че съществен напредък от тези диалози може да се случи само в среда на деескалация, а не на ескалация“, каза прессекретарят на Белия дом Джен Саки.

Помощникът на руския президент Юрий Ушаков посочи, че разговорът е създал „добър фон“ за бъдещи преговори.

Разговорите между лидерите поставят основата за взаимодействие на по-ниско ниво между страните, включително двустранна среща на 9-10 януари за сигурността. Руската делегация ще бъде водена от заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков, а делегацията на САЩ от заместник държавния секретар Уенди Шърман.

Срещата ще бъде последвана от сесия Русия-НАТО на 12 януари и по-широка конференция на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, включваща Москва, Вашингтон и други европейски страни. Тя е насрочена за 13 януари.

Тонът на разговора беше описан от официални лица и от двете страни като „сериозен“. Нито една от двете страни обаче не посочи значителен напредък към резолюция или очертанията на каквото и да било споразумение.

Западът се тревожи заради 60 000 до 90 000 руски войници, които са разположени близо до украинските граници.

Вашингтон не е убеден, че Русия ще изтегли около 10 000 войници, както бе съобщено през уикенда. Служители казаха, че има малко доказателства за изтегляне. Съединените щати разположиха военния си самолет JSTARS във въздушното пространство на Украйна по-рано тази седмица, където патрулират и други самолети за наблюдение.

Байдън повтори заплахата си за безпрецедентни санкции, ако Русия реши да нахлуе в Украйна.

„Байдън очерта два пътя“ –  дипломация и възпиране,  както и сериозна цена и последици“, каза висш служител на администрацията.

„И двамата лидери признаха, че има области, в които можем да постигнем значителен напредък, както и области, в които споразуменията може да са невъзможни, и че предстоящите преговори ще определят по-точно контурите на всяка от тези категории“, обясни той.

Служителят допълни, че възможностите за санкции включват мерки, които биха изключили Русия от глобалната платежна система, като същевременно допълнително въоръжат НАТО.

Ушаков каза, че Путин „незабавно е отговорил“, че всякакви санкции сега или по-късно „могат да доведат до пълен срив на връзките между нашите страни“. Той добави: „Нашият президент също така спомена, че това решение нашите потомци ще оценят като огромна грешка“.

Разгръщането на войски на Москва през последните два месеца разтревожи Запада след превземането на украинския полуостров Крим през 2014 г. и подкрепата й за сепаратистите, воюващи в Източна Украйна.

Русия отрича да е планирала да атакува Украйна и казва, че има право да премества войските си на собствена земя, както пожелае.

Москва е притеснена от превъоръжаването на Украйна от Запада и заяви, че иска правно обвързващи гаранции, че 30-членният военен алианс няма да се разшири по-нататък на изток и че някои нападателни оръжия няма да бъдат разположени в Украйна или други съседни страни държави.

Кремъл уточни, че Байдън изглежда е съгласен с твърдението на Путин, че Москва се нуждае от някои гаранции за сигурност от Запада, както и, че Съединените щати не възнамеряват да разполагат нападателни оръжия в Украйна.

„Беше подчертано, че резултатът от съвместната работа трябва да бъдат твърди правни гаранции, изключващи напредването на НАТО на изток и разполагането на застрашаващи оръжейни системи в непосредствена близост до руските граници. Беше подчертано, че сигурността на всяка страна може да бъде гарантирана само на основата на стриктно спазване на принципа за защита на сигурността”, се казва в стенограмата на Кремъл, където се обобщава позицията, изразена от Путин.

Говорител на Белия дом не отговори веднага на искане за коментар за характеристиката на разговора от Кремъл.

Украйна, която иска да се присъедини към НАТО, но й бе казано, че още  не е готова, настоява да е част от бъдещото споразумение.

Американските служители настояват, че няма да бъде взето решение зад гърба на украинците и че въпреки че американските войски няма да бъдат изпратени да защитават страната от Русия, текущите доставки на оръжия и друга военна помощ ще се разширят, ако Москва реши да атакува.

Путин сравни сегашното напрежение с кубинската ракетна криза от ерата на Студената война през 1962 г. Вашингтон разглежда много от исканията му, включително ограниченията за разширяване на НАТО, като неосъществими.