Ветото на България предизвика дискретна радост в Гърция

Външната министърка Екатерина Захариева преди Съвета по общи въпроси. Министерство на външните работи.

Българското правителството обяви официално във вторник, че ще одобри рамката за започване на преговорите за членство в ЕС с Албания, но ще наложи вето върху Северна Македония.

“Считаме, че Албания е изпълнила голяма част от условията. Към този момент България не може да одобри преговорната рамка със Северна Македония и провеждането на първата междуправителствена конференция”, обяви външният министър Екатерина Захариева.

Реакции в Скопие

Република Северна Македония прие тежко новината. Първо се наложи да промени името си заради Гърция, а сега България иска да се откаже от  всякакви претенции към историята си съгласно Преспанското споразумение. Страната е особено чувствителна по въпросите, свързани с нейната идентичност.

“Македонската идентичност и език не подлежат на преговори“, беше една от първите реакции на правителството в Скопие след новината за българското вето.

“Това е провал на политиката за разширяване на Европейския съюз, лошо послание за целия регион и поражение на основните европейски ценности и принципи“, се казва в изявление на правителството.

Външният министър Буяр Османи заяви, че “днес е пропусната възможност, но следващата е Съветът по общи въпроси през декември. Дискусиите ще продължат докато се намери начин за преодоляване на различията ”.

Поредният Съвет по общи въпроси ще се състои на 8 декември в края на германското председателство, а предстоящото португалско председателство едва ли ще има капацитета да развърже гордиевия възел.

“Преговорите за присъединяване не трябва да се превръщат в преговори с България. Нашият напредък в интеграцията в ЕС трябва да зависи от вътрешните реформи, свързани с отметнатите глави, законодателството на ЕС и придобиването на европейски стандарти ”, каза Османи.

Премиерът Зоран Заев заяви пред телевизионен канал във вторник вечерта, че развитието на нещата е много тежко, но той вярва, че това не е волята на българския народ или на премиера Бойко Борисов.

Заев и Борисов поддържат наистина приятелски отношения, но София казва, че правителството му погрешно е приело българската подкрепа за даденост. Затова, въпреки че не го казва, премиерът обвинява министърът на отбраната Красимир Каракачанов. Неговата партия твърди, че е правоприемник на ВМРО – Вътрешна македонска революционна организация. А и Каракачанов беше първият, който каза, че България ще блокира преговорите за присъединяване на Скопие.

Гърците празнуват “дискретно“

В Гърция няма официална реакция от министерството на външните работи. Докато беше в опозиция, управляващата Нова демокрация  яростно се противопостави на споразумението за промяна на името, постигната между лявата партия Сириза и правителството на Зоран Заев. Но когато пое властта, консервативната партия заяви, че все пак ще изпълни споразумението от Преспа.

Междувременно три меморандума за разбирателство със Северна Македония, които са част от Споразумението, все още не са одобрени от гръцкия парламент и изглежда правителството забавя процеса.

Гръцките медии съобщават, че Нова демокрация не може да намери докладчик, който да прокара споразумението, тъй като политическата цена, която ще плати, ще бъде висока.

Нежеланието на Атина да отвори пътя на Скопие към ЕС е очевидно и беше потвърдено в съвместно изявление със  САЩ на 28 септември.

Американско-гръцкото изявление се позовава на “историческото“ споразумение от Преспа. Изявлението беше незабавно публикувано на уебсайта на гръцкото министерство на външните работи на английски език, но гръцката версия изобщо не беше публикувана.

Няколко часа по-късно обаче думата “исторически“ изчезна от съвместното изявление, публикувано на уебсайта на министерството.

Германският министър по европейските въпроси Михаел Рот, чиято страна е ротационна председателка на общността, заяви пред репортери след Съвета по общи въпроси, че “има някои отворени въпроси от българска страна, които трябва да бъдат изяснени“.

Препятствията, поставени от България, фактически отхвърлиха усилията на Германия този проблем да бъде приключен до края на годината.

България, каза Рот, възразява срещу името Северна Македония и настоява да бъде “Република Северна Македония“.

България официално използва пълното име „Република Северна Македония“, вместо по-кратката версия „Северна Македония“, за да избегне объркване с географския термин Македония, включващ Егейска Македония в Гърция, Вардарска Македония в Република Северна Македония и Пиринска Македония в България.

Българският външен министър Екатерина Захариева каза във вторник, че позицията на правителството се основава на рамковата позиция на парламента за европейската интеграция на Албания и Северна Македония.

“Настоявахме три основни условия (да влязат в преговорната рамка): формулата за езика от 1999 г., пътна карта за изпълнение на Договора от 2017 г. и ясен текст, че няма да се поддържат претенции за македонско малцинство в България. Това все още не е включено в проекта за преговорна рамка”, каза Захариева.

“Ние сме отворени за преговори, но желание за компромис трябва да има и от двете страни”, подчерта Захариева.

Тя обясни, че България е положила много усилия по време на своето председателство на Съвета на ЕС да върне темата за разширяването в дневния ред на ЕС в подкрепа на страните от Западните Балкани.