Репутацията на ЕС е застрашена, защото Унгария блокира санкциите срещу Русия

Външният министър на Украйна Дмитро Кулеба, канадският външен министър Мелани Джоли и главния дипломат на ЕС Жозеп Борел преди втората част на срещата на външните министри на ЕС в Европейския съвет в Брюксел, Белгия, 16 май 2022 г.  [EPA-EFE/STEPHANIE LECOCQ]

Европейският съюз не е постигнал консенсус за новия пакет от санкции срещу Русия, а споразумението може да бъде постигнато след „седмица или две“, заяви върховният представител на блока за външната политика Жозеп Борел в понеделник (17 май). В същото време Унгария каза, че няма да отмени ветото си.

„За съжаление днес не беше възможно да се постигне споразумение“, каза Борел пред репортери след среща на външните министри  в Брюксел.

ЕС предложи на Унгария, Чехия и Словакия дълги гратисни периоди за постепенно прекратяване на вноса на руски петрол, но това все още не е убедило Будапеща да оттегли съпротивата си.

Философията на санкциите на ЕС е, че те трябва да ударят  Русия, вместо да причиняват вреда на страните-членки. Санкциите в областта на енергетиката обаче неизбежно причиняват щети и на страните от ЕС, като някои са засегнати повече от други.

Вносът на енергия от Русия от ЕС е на стойност 99 милиарда евро през 2021 г., като руският петрол представлява около 27% от вноса на петрол в ЕС.

Технически, вносът на петрол от Русия е по-лесен за замяна от вноса на газ, но нарастващите цени на петрола вече допринасят за инфлацията в ЕС.

„Надявам се, че няма да продължи повече, но не мога да ви кажа дали ще отнеме една седмица или две“, коментира Борел и добави, че първоначално е имал за цел министрите да обсъдят пакета от санкции в понеделник.

Борел обясни, че основната пречка пред сделката е от икономическо естество: „Унгария не е обяснила позицията си с политически термини, а с икономически“, каза той.

Държавите-членки на ЕС все по-отчаяно се опитват да избегнат появата на разделение заради нападението на Кремъл срещу Украйна, а служители се борят зад кулисите, за да намерят компромис с Унгария, след като направиха първоначалното предложение  на 4 май.

Оттогава служителите на ЕС направиха серия от отстъпки към държавите-членки, включително отпадане на плана за забрана на кораби на ЕС да транспортират руски петрол, след съпротивата на Гърция и Кипър заради потенциалното икономическо въздействие върху техните индустрии.

Някои държави-членки също предлагат отлагането на забраната на петрола и да се пристъпи към останалата част от пакета от санкции, но е ясно, че  без енергийния компонент наказателните мерки ще са „беззъби“.

Посланиците от ЕС трябва да проведат редовната си среща в сряда, където се очаква по-подробна дискусия по пакета.

Въпреки това дипломати от ЕС и някои външни министри  заявиха в понеделник, че по-скоро обмислят възможността дискусията да продължи до неформалната среща на върха на ЕС, насрочена за края на май.

Унгария също намекна преди това, че всичко, близко до забрана на петрола, по-скоро би трябвало да се обсъжда сред лидерите на ЕС, а не на по-ниско политическо ниво.

„Рискът тук е, че ще имаме „дискусия за всичко“ между лидерите на ЕС  – от санкции през енергетиката и разширяването до промяната на договорите, което може да се окаже провал в зависимост от това колко раздразнени са държавите-членки към този момент“, коментира дипломат от ЕС.

Борел посочи, че външните министри  са решили да осигурят допълнителни 500 милиона евро за покупки на оръжие в подкрепа на Киев, като общата сума, която ЕС е заделил за тази цел, е 2 милиарда евро.

Унгария държи ЕС за заложник 

Унгария беше обвинена, че „държи ЕС за заложник“ заради отказа си да се съгласи за петролно ембарго срещу Русия, докато блокът се бори да постигне консенсус за последните си санкции, насочени към подкопаване на способността на Кремъл да води война.

„Целият съюз е държан заложник от една държава-членка, която не може да ни помогне да намерим консенсус“, каза пред репортери литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис.

„Всички очакваха, че това ще бъде достатъчно“, коментира Ландсбергис, отразявайки широко разпространеното убеждение сред колегите му, че Унгария ще се съгласи, ако получи повече време да преобразува енергийната си система, за да поеме неруски петрол.

Унгарският премиер Виктор Орбан сравни икономическия ефект върху страната му от забраната на руския петрол с „ядрена бомба“.

Будапеща казва, че се нуждае от време, за да адаптира своите енергийни системи и финансова подкрепа, за да плати за актуализираната инфраструктура и по-скъпите алтернативи на руския петрол.

Унгария, която често възпрепятства вземането на решения в ЕС, поиска да бъде освободена от ембаргото за най-малко четири години и иска 800 милиона евро от ЕС за преустройство на рафинерия и увеличаване на капацитета на тръбопровода до Хърватия.

Външният министър Петер Сиярто изглежда вдигна цената за отказване от руския петрол в понеделник, като каза, че на страната ще й струва от 15 до 18 милиарда евро, за да подготви икономиката си за този ход.

„Легитимно е унгарците да очакват предложение“ от Европейската комисия за смекчаване на този удар, каза Сиярто в коментар на страницата му във Фейсбук.

„Необходима е пълна модернизация на унгарската енергийна инфраструктура в размер от 15 до 18 милиарда евро“, обясни той.

Продължителният спор за петролното ембарго накара някои дипломати от ЕС да смятат, че постигането на забрана на руския природен газ е недостижимо.

ЕС планира да намали зависимостта си от руски газ с две трети тази година, за което се очаква да бъде представено съответно предложение от Европейската комисия в сряда (18 май), но не е склонен да спре вноса, тъй като Германия се противопоставя на подобен ход.

„Репутацията е заложена на карта“

Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба призова ЕС в понеделник да преодолее съпротивата на Унгария срещу ембаргото върху руския петрол и след това да  „убие“ целия износ на Москва, за да лиши нейната военна машина от средства.

„Недоволни сме от факта, че няма решение за петролното ембарго“, каза Кулеба след среща с външните министри на ЕС в Брюксел.

„Ясно е кой пречи. Но времето изтича, защото всеки ден Русия продължава да прави пари и да ги инвестира във войната“, обясни той.

Кулеба каза, че е убеден, че петролното ембарго ще дойде и „единственият въпрос е кога и каква ще бъде цената, която Европейският съюз ще трябва да плати, за да се случи“.

„Сред страните-членки на ЕС има разбиране, че репутацията на Европейския съюз е заложена на карта“, подчерта Кулеба. 

След това той призова 27-членния блок да премине към седми пакет от санкции, които ще „убият руския износ“ и ще нанесат съкрушителен удар върху хазната на президента Владимир Путин.

Орбан е известен като най-добрия приятел на Путин в ЕС. Според непотвърдени сведения, Путин е уведомил Орбан предварително за нахлуването в Украйна, а унгарският лидер му казал, че страната му е заинтересована да вземе част от територията на Украйна след войната.

Според анализатори Русия разчита на вътрешни разделения в ЕС, за да избегне големи санкции за нахлуването си в Украйна.

Орбан беше официално преизбран за министър-председател и получи поздравления както от председателя на Съвета Шарл Мишел, така и от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен.