САЩ и Европа притискат Турция да преосмисли отказа си от Истанбулската конвенция

Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Жозеп Борел пристига за Европейския съвет  в Брюксел, Белгия, 15 март 2021 г. [Pool / EPA / EFE]

Администрацията на американския президент Джо Байдън и няколко европейски лидери осъдиха и нарекоха “объркващо” решението на Турция да се оттегли от международното споразумение за защита на жените от насилие. Те призоваха президента Реджеп Тайип Ердоган да преразгледа това решение.

Правителството на Ердоган обяви в събота, че се оттегля от Истанбулската конвенция, която подписа през 2011 г. по време на среща в най-големия град в страната. Турция заяви, че вътрешните закони, а не външни поправки, ще защитават правата на жените.

Предназначението на Истанбулската конвенция е да предотврати, преследва и премахне домашното насилие и да насърчи равенството. Убийствата на жени в Турция се увеличиха драстично през последните години. Това е причина хиляди жени да протестират в големите турски градове в събота срещу хода на правителството.

Съединените щати, Германия, Франция и Европейският съюз са сериозно разтревожени от това решение. За втори път в рамките на четири дни европейските лидери разкритикуваха Анкара заради човешките и гражданските права. Първият път бе след като турски прокурор предприе действия за закриване на прокюрдска политическа партия.

Американският президент Джо Байдън заяви, че оттеглянето на Турция от споразумението е “дълбоко разочароващо“ и стъпка назад в усилията за прекратяване на насилието над жени в световен мащаб.

“По целия свят наблюдаваме увеличаване на броя на случаите на домашно насилие, включително съобщения за нарастващ фемицид в Турция”, каза Байдън в изявление в неделя. “Държавите трябва да работят за укрепване и подновяване на ангажиментите си за прекратяване на насилието над жени, без да отхвърлят международните договори, които са предназначени да защитават жените и да търсят отговорност на насилниците“.

Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Жозеп Борел заяви в събота, че решението е непонятно за него и “рискува да застраши защитата и основните права на жените и момичетата в Турция. Освен това изпраща опасно послание по целия свят. Следователно не можем да не настояваме Турция да отмени своето решение”, коментира Борел.

Необходимо е да се отбележи, че не всички страни-членки на ЕС са ратифицирали Истанбулската конвенция. Някои от тях категорично заявиха, че никога няма да го направят. Според уебсайта на Съвета на Европа България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия не са ратифицирали конвенцията.

През 2018 г. българският конституционен съд постанови, че Истанбулската конвенция противоречи на основния закон. Полша е ратифицирала Конвенцията, но консервативното правителство има други намерения. Критиците на международното споразумение казват, че Истанбулската конвенция е заговор за въвеждане на “идеология на пола“ в традиционно консервативните общества.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която разговаря с Ердоган ден преди Турция да се откаже от споразумението, написа в Туитър в неделя: “Жените заслужават силна правна рамка, която да ги защитава“, и призова всички страни да  ратифицират конвенцията.

Съветът на Европа, който обединява 47 държави-членки,  е основан през 1949 г. за защита на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона в Европа. Институцията също обяви, че съжалява за решението на Турция.

“Напускането на Конвенцията ще лиши Турция и турските жени от жизненоважен инструмент за противодействие на насилието,” заявиха в неделя председателите на Комитета на министрите на организацията и на Парламентарната асамблея в съвместно изявление.

Конвенцията предизвика раздор в управляващата Партия на справедливостта и развитието и дори в семейството на Ердоган. Предложението за оттегляне от споразумението дойде миналата година на фона на спор как да се ограничи домашното насилие в Турция, където убийствата на жени са се утроили за 10 години, съобщи една от мониторинговите групи.

Причина за решението е, че много консерватори в Турция и конкретно в управляващата партия твърдят, че споразумението подкопава семейните структури и насърчава насилието. Някои също така се отнасят враждебно към забраната за дискриминация въз основа на сексуалната ориентация.

Париж заяви, че оттеглянето на Турция бележи нов регрес в зачитането на правата на човека, докато Берлин подчерта, че нито културата, нито религията, нито традицията могат да “служат като оправдание за игнориране на насилието над жени”.

Дипломатическото напрежение дойде след като миналата седмица Европа и Съединените щати заявиха, че ходът за закриване на третата по големина партия в парламента – прокюрдската Народна демократична партия, подкопава демокрацията в Турция.

Във видеоразговор в петък Ердоган, Фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел обсъдиха спора между Анкара и Атина заради газовите находища в Източното Средиземноморие.

Срещата на върха на ЕС тази седмица ще разгледа отношенията с Анкара.