След безредиците в САЩ Брюксел ще приеме по-строги закони срещу дезинформацията

Привържениците на Тръмп протестират в сградата на Капитолия, Вашингтон. [Shutterstock]

Евродепутати са загрижени за ролята, която социалните медии изиграха при щурма на Капитолия във Вашингтон. Според тях предложеният Закон за цифровите услуги трябва да е по-строг срещу разпространението на конспиративни материали.

Поддръжниците на отиващия си президент Доналд Тръмп провокираха насилие в американската столица в сряда, защото се съмняват в резултатите от изборите за президент през ноември, които официално печели демократът Джо Байдън.

За първи път социалните медийни платформи изглежда признават своя дял от отговорността, защото са позволили на Доналд Тръмп да разпространява фалшиви твърдения, че изборите в САЩ са фалшифицирани.

В безпрецедентен ход Туитър временно забрани на американския президент достъп до платформата, докато не изтрие поредица от постове, за които компанията заяви, че може да подбудят към насилие.

Марк Зукърбърг от Фейсбук обяви също в четвъртък, че Тръмп е без достъп до мрежата “за следващите две седмици” за разпространение на неверни твърдения за изборите.

“Вярваме, че е голям риск президентът да продължи  да използва нашите услуги през този период”, обяви Зукърбърг в публикация във Фейсбук.

В Брюксел евродепутатите побързаха да осъдят ролята, която социалните медийни платформи изиграха при мобилизирането на хората, които нападнаха Капитолия, с разпространението на конспиративни материали в различни платформи.

“Размириците във Вашингтон до голяма степен се подхранват от онлайн теориите на конспирацията, толкова успешни, че напълно подкопаха доверието на много американци в основни демократични институции“, каза Крис Пийтърс, белгийски дясноцентристки евродепутат.

“Нашият Европейски закон за цифровите услуги трябва значително да подобри изискването за прозрачност на цифровите компании, за да можем да гарантираме, че те адекватно се справят с рисковете, особено при кампании за дезинформация”, добави той.

Съгласно Закона за цифровите услуги платформите ги грозят милиарди евро глоби, ако не спазват новите правила за прозрачност на рекламите, незаконно премахване на съдържание и предоставяне на достъп до данни. Санкциите за нарушения включват глоби до 6% от годишния доход на компанията.

Алекс Агиус Салиба, евродепутат социалист, който миналата година отговаряше за представянето на Закона за цифровите услуги, заяви, че трябва да се наблегне по-сериозно на разпространението на невярно съдържание.

“Това е атака срещу демокрацията, върховенството на закона и само се надявам мирът да бъде възстановен“, каза той пред EURACTIV.

“Цифровите практики, предназначени да привлекат вниманието на потребителите към незаконно или сензационно съдържание, трябва да бъдат адекватно разгледани в новия закон“

Какво разглежда законът 

По отношение на дезинформацията, предложените правила създават възможности за съвместно регулиране, което ще играе решаваща роля в кодекса на ЕС за борба с фалшивите новини, доброволен механизъм, подписан от Фейсбук, Туитър и Гугъл.

От своя страна Европейската комисия започна работа за засилване на усилията срещу дезинформацията, посочени в кодекса.

“Сега работим за по-строги мерки срещу практиките за дезинформация“, каза Вера Йоурова, заместник-председател на Комисията.

Една от целите ще бъде “да се следят политиките на платформите и достъпа до данни, да се разработят стандарти за сътрудничество си технологичните гиганти и да се засили целостта на услугите“, каза тя пред EURACTIV в четвъртък.

“Благодарение на Закона за цифровите услуги ще имаме правно основание за този ход. Законът въвежда и необходимост големите платформи да предприемат мерки за намаляване на риска”, добави Йоурова.

Комисията ще издаде насоки през пролетта, като определи как платформите трябва да засилят мерките си въз основа на своята оценка.

Евродепутатът Пол Танг, който даде становище по Закона за цифровите услуги в комисията по граждански свободи на Европарламента, смята, че насоките за социалните медии може да не са достатъчни.

Макар че “наистина са необходими ясни насоки за най-големите платформи, за да се спре разпространението на дезинформацията,” възможността за пряко регулиране не трябва да се отхвърля, каза той.

“Не можем да разчитаме на добрата воля на Туитър и Фейсбук, да  накара демокрацията да работи, предвид техния огромен търговски интерес и лошите им резултати“, каза той пред EURACTIV.

Зеленият евродепутат Александра Гийз, докладчик в сянка за Закона за цифровите услуги от комисията по вътрешния пазар, се съгласи. Тя заклейми по-специално разпоредбите в закона, които позволяват на цифровите платформи свободата да оценяват собствените си рискове в определени области.

“Комисията иска Гугъл и Фейсбук да изготвят свои собствени оценки на риска – това е все едно да кажете на Фолксваген да оцени приноса си към изменението на климата“, каза тя пред EURACTIV, изтъквайки случая на Тимнит Гебру, който беше уволнен от Гугъл през декември, защото казал, че програмите за системи за изкуствен интелект се правят пристрастно.

“Как можем да очакваме тези компании да напишат свои собствени оценки на риска, ако дори не позволяват критично мислене и изгонват тези, които работят там, за да намалят рисковете?“, добави Гийз.

Безредиците бяха планирани онлайн 

В дните преди размириците в САЩ бяха планирани и обявени демонстрации в различни онлайн платформи.

Голяма част от това обаче се случи далеч от масовите уебсайтове: На про-Тръмп платформите “Gab“ и “Parler“, а хаштагът #stopthesteal беше широко използван за разпространение на призиви за насилие, включително снимки на въоръжен Джордж Вашингтон с надпис:  “Не бива да разчитаме, че Тръмп ще ни спаси. 6 януари Ние, хората, трябва да го спасяваме”.

Друга широко използвана платформа е форумът TheDonald.win , където потребителите се зарекоха да щурмуват Капитолия“, в случай че Конгресът даде благословията си за изборния резултат. Само този коментар получи над 500 гласа “за“.

Но дори и на масовите платформи, актовете на насилие бяха открито пропагандирани. Във видеоклип на TikTok един поддръжник на Тръмп помоли симпатизантите на Тръмп да дойдат въоръжени на протестите.

Поради тази причина ескалацията на насилието едва ли би могла да бъде изненада за американските власти, казва Александър Рицман, консултант на Европейската комисия за осведоменост за радикализацията и съветник на противодействие на екстремизма.

“Сигурно са знаели“, каза Рицман пред EURACTIV Германия. Според публичните документи на ФБР Бюрото следи отблизо дейността на онлайн групи като QAnon, група от теоретици на конспирацията, които вярват, че Доналд Тръмп е единственият им спасител от злодеите сред “елита“ на Вашингтон.

ФБР смята QAnon и други “задвижвани от теорията на конспирацията вътрешни екстремисти“ за терористична заплаха.

В Брюксел законодателите финализират регламента за терористичното съдържание онлайн. Наред с други неща, той ще въведе по-строга система за уведомяване и действие, която ще принуди платформите да изтриват терористичното съдържание в рамките на един час след уведомяването.

Рицман обаче смята, че всяка система, разчитаща на известие и действие, не може да бъде достатъчна, защото платформите могат да решат да изчакат, докато потребителите или органите на реда поискат от тях да действат.