След 20 години отлагане, Северна Македония започна преброяване

Член на преброителната комисия интервюира гражданин на Скопие, Северна Македония, 5 септември 2021 г. [EPA-EFE/GEORGI LICOVSKI]

От началото на септември Илина Димитриевска изминава безкрай километри всеки ден, обикаляйки от врата на врата, да увещава хората да вземат участие в първото преброяване на населението в Северна Македония от близо две десетилетия.

Нейната задача може да изглежда не много трудна, но преброяването остава силно чувствителен проблем заради потенциалното влияние върху етническите общности.

В тази малка балканска държава, която получи независимост през 1991 г. след разпадането на бивша Югославия и се доближи до гражданската война през 2001 г., дълго отлаганото преброяване далеч не е просто статистическа операция.

Специалните права, като например езика, който се използва в официалната кореспонденция между държавата и гражданите, или етнически квоти за длъжности в публичната администрация, зависят от това, че официално е доказано, че малцинството съставлява поне 20 % от населението.

Според последното преброяване от 2002 г. от около два милиона души, 64% са македонци и 25% етнически албанци.

Турците, ромите, сърбите и други малцинства съставляват останалата част.

В община Илинден, близо до столицата Скопие, където Димитриевска обикаля домовете, по-голямата част от населението е македонско.

След като провери самоличността на хората, младата жена ги интервюира и продължава към следващото домакинство.

„Тук всичко върви много добре, никой не е отказал да се преброи“, каза тя пред АФП.

„Имаше няколко домакинства, където трябваше да се връщаме няколко пъти, но сега всичко е наред“, уточни преброителката.

Преброяването в страната, която е кандидатка за членство в Европейския съюз, трябва да се извършва на всеки 10 години.

Последното обаче се състоя през 2002 г., само година след въоръжен конфликт между етнически албански бунтовници и правителствени сили, който приключи след намесата на международната общност.

Мирното споразумение предоставя по-големи права на етническото албанско малцинство, което се оплаква от дискриминация и ограничени възможности.

Преброяването, планирано за 2011 г., стана жертва на политически спорове и недоверие, като двете страни взаимно се обвиниха в манипулиране на резултата.

Последен шанс

След последното преброяване се смята, че населението е намаляло до около 1,6  милиона поради масова емиграция, изчисляват експерти, като разпалват опасенията, че по-малкият брой хора може да застраши правата на малцинствата.

„Ако това преброяване не успее, няма шанс да накарате хората да отворят вратите си следващия път“, каза Джелал Якупи от комисия за преброяване в Сарадж пред Франс прес.

В селските райони, близо до Скопие и населени предимно от етнически албанци, процесът засега върви гладко.

„Регистрирахме семейството си и всичко мина добре. Вярвам, че ще бъде същото и при другите“, коментира Вьолка Мустафа.

Жената на средна възраст посрещна преброителите, облечени в тъмни тениски, на гърба, на които пише  „Преброяване“ на шестте основни езика, които се говорят в страната.

След това тя отговори на въпроси от преброяването като място на раждане, етническа и религиозна принадлежност, майчин език, език, използван в домакинството, ниво на образование или доходи.

„Неблагоприятна методология“

Седмица преди преброяването да приключи на 30 септември, са регистрирани около 1,3 милиона души, показват официални данни.

Някои обаче обвиниха правителството на премиера-социалдемократ Зоран Заев, че възнамерява да фалшифицира резултатите.

Опозиционната лява партия Левица призова за бойкот, като се аргументира, че методологията на преброяването е неблагоприятна за македонците.

Нейният лидер и депутат Димитър Апасиев твърди, без да уточнява, че около 200 000 души са отказали да участват.

Основната етническа албанска партия – Демократичният съюз за интеграция, която е младши партньор в управляващата коалиция, заплаши, че няма да признае резултатите, ако общността им не успее да достигне важния праг от 20%.

В опит да успокои етническото албанско малцинство, Заев повтори обещанието си по-рано тази седмица, че установените права на етническите групи „ще останат същите“, независимо от резултатите.

Основната цел на операцията е да даде възможност за планиране на икономически, социални и други ключови политики, каза той.

„Преброяването е политизирано“ по етническите въпроси, заяви политическият анализатор Петър Арсовски пред Франс прес.

Малките политически партии смятат, че подобна реторика може да увеличи рейтинга им, каза той.

Етническите турци също предупреждават, че ако броят им ще бъде по-нисък от седем процента, и те няма да признаят резултатите.

Допълнително напрежение внася факта, че някои български политици твърдят, че 130 000 души, които притежават и български паспорти, са принудени от властите в Северна Македония да не се регистрират като етнически българи.

При последното преброяване в бившата югославска република бяха регистрирани по-малко от 1500 етнически българи.

Началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония е блокирано от България от ноември 2020 г. София смята, че Скопие не е изпълнило Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан през 2017 г., по въпроси като общата история, но и заради антибългарска политика от страна на властите в Скопие.