Новата правителствена програма на Словакия потвърди намерението на страната да блокира някои обсъждани критични реформи на ЕС, като миграцията и външната политика, като същевременно подчертава „бизнес възможностите“ за словашките компании при възстановяването на Украйна.
Според програмата, представена от премиера Роберт Фицо, словашкото правителство вижда Украйна главно като възможност за бизнес, по-специално „възможност за развитието на Словакия, особено нашите източни региони“, като обещава да използва главно европейски пари в това усилие .
Програмата подчертава и възможностите за словашките компании. Кабинетът на вицепремиера трябва първо да анализира дейностите до момента и след това да подготви „пътна карта за следващите стъпки “ .
Правителството иска да представи „конкретни инициативи“ , които биха помогнали да се включат ключови словашки участници в стабилизирането и последващото възстановяване на Украйна възможно най-скоро и да отпусне финансови ресурси за тях на национално ниво.
Известен с проруската си позиция, Фицо каза през октомври, че ще подкрепи „бруталната финансова помощ“ за Украйна, ако му бъдат дадени гаранции, че парите няма да бъдат присвоени неправомерно и част от тях ще бъдат използвани за обновяване на граничната инфраструктура и подкрепа на словашки компании, участващи във възстановяването.
„Украйна е една от най-корумпираните страни в света и ние поставяме нейната брутална финансова подкрепа в зависимост от гаранции, че европейските пари (включително словашките) няма да бъдат присвоени неправомерно“, каза Фицо за бюджетната инжекция от 50 милиарда евро за Украйна.
Против пакта за миграцията
В отговор на планирания пакт за миграцията на ЕС, според който държавите-членки трябва да плащат 20 000 евро за всеки мигрант, когото откажат да приемат, манифестът на Фицо включва отказ от каквото и да е задължение „да плаща каквито и да било наказателни плащания за мигранти“.
Европейската комисия предложи нов пакт за миграцията през септември 2020 г. и в момента досието очаква финални преговори между законодателите на ЕС, които трябва да бъдат финализирани преди февруари 2024 г.
Водещият евродепутат Хуан Фернандо Лопес Агилар наскоро предупреди, че Европейският парламент ще блокира цялото предложение, ако министрите на ЕС продължат да режат предложението „на парчета“.
На ниво Съвет на ЕС предишните технократски правителства на Словакия се въздържаха по време на гласуването по досието за миграцията.
Отхвърляне на премахването на ветото по външни въпроси
Нещо повече, програмата включваше и най-критичния език на правителството на Фицо досега.
През 2012 г. правителството на Фицо заяви в програмата си, че иска да „подкрепи и насърчи усилията за устойчиво развитие на Европа“ , а през 2016 г. дори допринесе за „развитието на стабилен и проспериращ ЕС “ .
Последният документ обаче обяснява, че „много решения на властите на ЕС предизвикват обществено неодобрение в Словакия“.
По отношение на външната политика програмата отхвърля премахването на ветото, както предложи Германия през май и беше подкрепена от други осем държави-членки.
Програмата разглежда инициативи, които биха ограничили необходимостта от получаване на съгласието на всички членове на Съюза, като „отслабващи позициите на отделните държави-членки“.
Повечето страни-членки на ЕС, особено по-малките, са скептични към предложението.
Въпреки това по време на телевизионен дебат в събота външният министър Юрай Бланар каза, че Словакия иска да види проучване на въздействието на 12-ия пакет от санкции срещу Русия и че е категорично против забраната на руското ядрено гориво.
Подобна риторика бе част и от българския дебат за предоставянето на военна помощ за Украйна. В момента България преговаря за продажбата на руското оборудване за АЕЦ „Белене“, но не се вижда някаква ясна държавна стратегия за след войната.
През лятото енергийната комисия към Народното събрание прие предложението на група депутати от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС да се възложи на енергийния министър Румен Радев да преговаря с Украйна за продажбата на двата реактора за нереализирания проект за втора ядрена електроцентрала у нас „Белене“.
Според решението минималната цена, за която трябва да се преговаря, е 1,2 млрд. лева.
България разполага с частично доставено оборудване, което не е достатъчно за изграждане на цяла нова мощност. Украйна пък има сериозен интерес към българското оборудване, което й е нужно за компенсация на загубени енергийни мощности, в това число вследствие на окупацията на АЕЦ „Запорожие“.