Спецсъдът ще оцелее и в този парламент, но Бюрото по защита на Гешев – не

Главният прокурор Иван Гешев се яви в правната комисия, за да брани бюрото си по защита и спецправосъдието. [Юлия Лазарова/"Дневник"]

Бюрото по защита, което се занимава с охраната на прокурори, следователи и участници в наказателни дела, ще премине от ръководството на главния прокурор към Министерството на правосъдието. Правната комисия в парламента прие на второ четене тези законови промени в петък, 10 септември.

За разлика от законопроекта за бюрото обаче този за промените в Закона за съдебната власт, с които се закриват специализираните съдилища и прокуратури, няма да може да мине и през този парламент. Проектът беше в дневния ред на правната комисия за петък, като се очакваше тя да го разгледа на първо четене.

Така, макар и да се очаква този парламент да бъде разпуснат в следващите дни (че разпускането на НС е въпрос на дни каза в петък и президентът Румен Радев при изслушването на кандидата за нов член на ЦИК от ИТН Гергана Стоянова), теоретично има време законът за защита да бъде окончателно променен и в пленарната зала.

Всъщност, връщането на охраната под шапката на Министерството на правосъдието ще е възстановяване на старото положение отпреди няколко години. Бюрото по защита бе прехвърлено към прокуратурата по времето на предишния главен прокурор Сотир Цацаров и оттогава бе укрепвано като правомощия и кадри. За да се стигне до положението да има полицейски правомощия и да бъде под личното командване на главния прокурор. Самият Иван Гешев например се охранява от бюрото, а не от НСО.

Гешев бе гост и на заседанието на правната комисия в петък, където пламенно защити оставането на бюрото към прокуратурата. Той предупреди, че ще се стигне до напускане на служители и сигурността на свидетелите ще бъде компрометирана. “Но ние отказваме да носим отговорността, защото масово ще напуснат служители от Бюрото, вероятно ще бъдат и уволнени и докато се проведе конкурс и се обучат новите, отговорността за защитените свидетели ще е на друг”, каза той.

“Има такъв народ”, “Демократична България”, “Изправи се! Ние идваме” и БСП подкрепят
прехвърлянето на бюрото към МП. Първите три формации внесоха и идентични законопроекти за това.

Бюджетът на Бюрото по защита е около 10 милиона лева на година, охраняваните свидетели са десетина, а магистратите – трима. “Бюрото за защита на свидетели е ефикасна и ефективна структура, но в България имаме дарбата да ги унищожаваме”, каза Гешев пред журналисти в парламента.

По думите му полза от закриването на бюрото “ще имат само мафията и организираната
престъпност”.

Промените в Закона за съдебната власт, с които се закриват специализираните съдилища и прокуратури обаче отново не бяха гласувани на първо четене от правната комисия. Заседанието й първо бе прекъснато, след това бе подновено и накрая бе прекратено, за да не се застъпва с работата на пленарния състав на Народното събрание.

Вече втора седмица ИТН не дава убедителни доказателства, че иска този законопроектът да бъде гласуван. Председателят на правната комисия Андрей Михайлов (ИТН) отказа да подложи проектът на гласуване и обясни, че е време заседанието да приключва. Той не прие предложенията на БСП да подложи точката на гласуване. Нито се съгласи и на предложението на “Демократична България“ за удължаване на заседанието с 10 мин.

“Засрамете се”, обърна се към Михайлов Мая Манолова (ИБГНИ), която присъства като гост на заседанието на комисията, тъй като не й е член. Михайлов обаче я репликира, че заседанието просто не може да продължи и минута след 14 часа. “Има такъв народ, но няма такова заседание“, заключи накрая Димитър Делчев от ИБГНИ.

След 45 минути по-късно депутатите от правната комисия отново се събраха, тъй като се разбра, че парламентът всъщност не заседава. Най-сетне бе дадена и думата на главния прокурор Гешев. Той предупреди, че закриването на спецправосъдието ще доведе до “трудни времена” за българските правоохранителни органи. И продължи, че ще се стигне до “съдебна и юридическа катастрофа”.

“Това ще доведе до регрес на делата срещу организираната престъпност”, каза Гешев и обясни, че тя може да стигне до нивата от 90-те години.

По думите му и Европейската прокуратурата също ще има огромни проблеми, защото европейските делегирани прокурори ще трябва да се явяват по дела из цялата страна, а не както е сега пред спецсъда в София. Гешев предупреди, че ще има и негативна реакция от ЕС.

“Няма как в един малък град, където на една маса седят кметът, учителят, шефът на полицията, а може би и попът, да се разследва сериозна организирана престъпност“, обясни главният прокурор. Той все пак призна, че прехвърлянето на делата за висша корупция към спецправосъдието, което стана и с желанието на прокуратурата по времето на Цацаров, го а натоварило прекалено и това намалило ефективността им.

В дискусията се включи Надежда Йорданова (ДБ), според която има тенденция спецпрокуратура да си затваря очите и не желае да разследва въпроси, които интересуват цялото общество. Тя даде пример с чекмеджето на Борисов, Булгартабак, пристанище Езерово, ТЕЦ Варна, печатницата на Пеевски и т.н. Гешев отговори с мантрата, че законодателството ни е остаряло и пречи да се разследва ефективно.

Тогава думата взе и Явор Божанков (БСП). Той обясни на главния прокурор, че закриването на спецсъда е плод на исканията на хилядите български граждани, които са протестирали за закриването на спецсъда и оставката на Гешев. “Вие делегитимирахте прокуратурата до степен, в която на всеки, който му се повдигне обвинение, се превръща в герой”, каза той на Гешев.

След това изказване Андрей Михайлов (ИТН) окончателно прекрати заседанието на комисията, тъй като в 16 ч. започваше и пленарното заседание на депутатите. Така за пореден път проектът за спецправосъдието остана на трупчета. А шансовете му да мине през парламента в оставащото му време, клонят към нулеви.