Спрете да се обаждате на Путин, настоя премиерът на Естония

Премиерът на Естония Кая Калас в Брюксел, Белгия, 16 декември 2021 г. [EPA-EFE/KENZO TRIBOUILLARD]

Няма смисъл да говорим с Владимир Путин, ако наистина искаме той да разбере, че е изолиран, каза естонският премиер Кая Калас в ексклузивно интервю за EURACTIV. Коментарът на Калас може да се разглежда като завоалирана критика към до голяма степен неуспешната телефонна дипломация на френския президент Еманюел Макрон с Москва. 

Макрон, който заедно с германския канцлер Олаф Шолц се опитва да преговаря за разрешаване на конфликта в Украйна, каза по-рано тази седмица, че Русия и Украйна ще трябва да сключат договорено примирие и че мирните усилия няма да постигнат успех, ако Русия бъде унижавана.

На въпрос дали би имало смисъл да се „държат дипломатическите канали отворени“, Калас каза пред EURACTIV в ексклузивно интервю, че тя лично не вижда „никакъв смисъл да говори с него“.

„Сигурна съм, че ако всички му звънят постоянно, той няма да си даде сметка, че е изолиран. Така че, ако искаме да разбере, че всъщност „е изолиран“, не трябва да му се обаждаме, защото няма смисъл“, повтори тя.

„Той усеща, че е център на вниманието, защото всички искат да говорят с него. Но какво постигаме с това? Не виждам никакви резултати, защото след всички тези разговори се случи Буча, случи се Ирпен и не виждаме никакви признаци на деескалация“, добави тя.

През последните няколко месеца Франция и Германия бяха изправени пред засилени критики, че са отговорни за провала на Минските споразумения, които трябваше да спрат войната в източната част на Украйна, която започна, когато подкрепяните от Русия сепаратисти завзеха територии след анексирането на Крим от Русия през 2014 г.

На въпрос как да се избегне сценарий „Минск III“, Калас каза, че „мирът не може да бъде крайната цел“ на бъдещите мирни преговори след края на войната.

„Направихме тази грешка три пъти преди това в случаите на Грузия, Донбас и Крим, защото смятахме, че щом имаме мирен договор, всичко се връща в обичайното си състояние“, каза тя.

„Тъй като тези територии са окупирани, зверствата няма да спрат, дори да има мир“, каза тя, като се позова на опита на Естония след Втората световна война.

Калас каза, че наративът около мирните преговори също би бил погрешен и трябва да зависи от Украйна да реши за какво е готова да преговаря.

„Питаме: какво може да направи Западът, за да намали напрежението? Какво може да направи Украйна? Искам да кажа, че украинците не са направили нищо лошо, те защитават страната си, която е атакувана“, добави тя.

Попитана дали смята, че след нахлуването на Русия в Украйна, Европа се измества на Изток, Калас каза, че „това, което се промени е, че ние източноевропейците сме повече изслушвани, много повече, отколкото бяхме преди“.

„За големите европейски държави основната тревога е миграцията, но те трябва да разберат, че ако бъзе постигнат крехък мир, тогава миграцията ще продължи, защото хората ще се страхуват да живеят там“, добави премиерът.

Запитана дали вярва, че Путин може да бъде държан лично отговорен за военни престъпления, Калас каза, че Европа трябва „да направи всичко, за да разследва престъпленията“.

Това ще включва не само тези на най-високо ниво, които са дали заповеди, но и тези хора, които действително извършват престъпленията на място.

„Защо? Защото агресията не може да се плати“, каза тя и добави, че в противен случай това „би дало ясен знак за всеки може да прави каквото си иска, а това е заплаха за международния ред“.

„Свободата е безценна“

На въпрос за сегашната патова ситуация със санкциите на ЕС заради унгарското вето и наказателните мерки, които  досега не промениха поведението на Путин, Калас каза, че „Тези мерки са в дългосрочен план“.

Усилията за спиране на военната машина на Путин в Украйна и за политическа и военна изолация на Русия трябва да продължат, подчерта Калас.

„Това, което наистина вреди на военната машина и финансирането на войната, са приходите от въглеводороди, които съставляват до 40% от бюджета на Русия“, каза тя.

„В началото беше по-лесно, защото беше ясно, че наложихме санкции, които вредят само на Русия“, каза тя, но призна, „се намирам в тази фаза, в която санкциите вредят и на нас“.

„Газът може да е скъп, но свободата е безценна“, каза Калас. „Много е трудно да се обясни на онези страни и хора, които не са преживели загубата на свободата си.”, посочи тя.

Промяната на договора е „ненавременна“

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен намекна, че може да подкрепи промените в договорите на ЕС, ако е необходимо, за да се изпълнят препоръките на гражданските групи от Конференцията за бъдещето на Европа.

Една от всеки три страни членки, предимно от Северна, Източна и Югоизточна Европа, се противопоставя на започването на процедура за промяна на договорите на блока.

„В центъра на такава нестабилност, каквато имаме в момента, не е подходящото време за започване на дискусии за договора“, посочи Калас.

„Притеснението, което имаме, е че сме малка държава-членка и част от промените може да ни навредят. В същото време обаче виждаме, че Унгария  блокира големите решения като санкциите на ЕС срещу Русия, така че някои промени може да е в наш интерес Европа да функционира по-бързо“, добави Калас.

„Трябва да отделим повече време, за да си свършим работата“, обясни тя, но не коментира дали  Естония ще подкрепи промените.

Френският президент Макрон се обърна към Европейския парламент в Страсбург по-рано този месец и представи предложение за нова „Европейска политическа общност“.

Според Макрон това би позволило на Украйна и други, които в момента са извън рамката на ЕС, да бъдат по-тясно свързани с блока, като привидно предлага алтернатива на разширяването.

Попитана какво мисли за френското предложение, Калас категорично заяви, че Макрон „ще трябва да даде по-подробни обяснения, преди идеята да бъде обсъдена“.