Стратегията за ромите се нуждае от обвързващи цели, сочат експерти

Протестиращ загърнал се със знамето на ромите по време на демонстрация срещу възможното преместване на "Мемориала на жертвите от ромски произход. [EPA-EFE / OMER MESSINGER]

Предстоящата стратегия на ЕС за равенство и приобщаване на ромите рискува да бъде неефективна, освен ако не въведе задължителни цели и не включва целево финансиране, твърдят граждански сдружения.

Правилата, уреждащи въпросите на ромското равенство в настоящата стратегия, изтичат през 2020 г. По-късно тази година Европейската комисия трябва да представи новата си десетгодишна рамка за включване на малцинството.

Габриела Храбанова, изпълнителен директор в Европейската мрежа на ромските организации на местно равнище (ERGO), посочва, че новата стратегия трябва да бъде ясно свързана със следващия дългосрочен бюджет на ЕС.

“Ние призоваваме за специфичен индикатор, за да сме сигурни къде отиват средствата, за да гарантираме интелигентно събиране на данни, което ще ни позволи да проследим дали ромите получават това финансиране”, посочва Храбанова.

Тя коментира, че трябва да има връзка между националните стратегии за интеграция на ромите и плановете за финансиране на развитието на ЕС за следващия седемгодишен период.

Проучване на ЕС за 2016 г. показа, че половината от ромите на възраст между шест и 24 години не посещават училище, а всеки трети живее в жилища без течаща вода.

Някои държави членки, включително Словакия и Румъния, затвориха цели ромски махали и въведоха контролно-пропускателни пунктове на входовете им, като допълнително затрудниха достъпа до здравни и санитарни услуги.

Докато властите в някои страни членки, като Словакия, започнаха да доставят чиста вода в контейнери за ромските общности, неправителствени организации казват, че еднократните интервенции не са достатъчни.

“Искаме част от бюджета за регионално развитие да отиде за изграждане на водопровод и канализация за тези общности”, каза Храбанова пред EURACTIV.

Радост Захариева, координатор на политиката в Европейския алианс за обществено здраве (EPHA), посочи, че през следващите месеци може да наблюдаваме последствията от карантината върху здравето на ромските общности, които по принцип страдат от по-високи нива на хронични заболявания.

Ромските махали често са гъсто населени с пренаселени домакинства, в които живеят няколко поколения многодетни семейства и нямат достъп до основни обществени услуги, като събиране на боклука.

“Събирането на сметта е основен проблем в много ромски махали, тъй като създава благоприятна среда за разпространението на различни инфекции и заразни болести. По време на карантината осигуряването на тези услуги беше изключително трудно”, каза Захариева.

“Така ромите се сблъскват с коронавируса и други заразни болести”.

Обвързващи цели

Евродепутатът от ромски произход Ромео Франц работи по резолюцията, която ще бъде гласувана през септември. Тя ще предложи директива с обвързващи цели, както и адекватно финансиране за прилагането на националните стратегии за включване.

“Политиките за приобщаване на ромите трябва да бъдат обвързващи, но не да се разглеждат като натиск върху плещите на държавите членки, а като спешна нужда да се балансира социално-икономическата ситуация сред гражданите”.

“Надявам се да постигна равнопоставеност за ромите, нищо повече и нищо по-малко”, посочи германският депутат.

“Ние сме граждани на ЕС”.