Съветът на ЕС с преговорна позиция за директивата за минималната работна заплата

Словенският министър на труда Янез Циглер Крал. [Пресслужба на Европейския съвет]

Две седмици след като Европейският парламент одобри своята преговорна позиция за директивата за минималната работна заплата, националните министри също се споразумяха за обща позиция, като единственото Дания и Унгария са против.

Това проправя пътя за преговори между Европарламента и държавите-членки, което вероятно ще доведе до приемането на директивата още през пролетта на 2022 г.

„Изключително се радвам, че успяхме да възприемем общ подход“, посочи словенският министър на труда Янез Циглер Крал, който водеше преговорите в Съвета на ЕС.

Какво има в директивата?

Директивата за адекватни минимални заплати беше предложена от Европейската комисия през 2020 г. В държави, които имат законово установена минимална работна заплата, директивата има за цел да гарантира, че законовата минимална заплата е адекватно висока, най-малко 50% от средната и 60% от медианната национална заплата.

Въпреки това, директивата не принуждава държавите-членки да въведат законова минимална заплата, ако в страната няма такава.

Директивата се опитва да осигури и по-лесен достъп до колективно договаряне за работниците и задължава страните от ЕС да изготвят планове за действие за насърчаване на колективното договаряне, ако облагодетелства по-малко от 70% от служителите.

„Не можем да приемем, че хората, които влагат цялата си енергия в работата си, все още живеят в бедност и не могат да си позволят приличен стандарт на живот. Този закон ще бъде голяма крачка напред към тази цел“, посочи Циглер Крал при представянето на споразумението на Съвета в понеделник (6 декември).

Еврокомисарят по заетостта и социалните права Никола Шмит се съгласи с това колко е важна тази стъпка.

„Ние показахме, че Европа не трябва да бъде място, където хората не могат да живеят от труда си. Трябва да имаме справедливи заплати“, каза той, като изтъкна, че конкурентоспособността на ЕС не може да се основава на ниски заплати.

И Шмит, и Циглер Крал одобриха голямот мнозинство в полза на компромиса. Те подчертаха, че преговорите са били трудни и е можело да доведат до разделение за ЕС поради големите различия между националните модели на пазара на труда.

Скандинавски опасения

Швеция и Дания дълго време се противопоставяха на директивата, опасявайки се, че намесата на ЕС ще подкопае техния пазар на труда, който е почти изкцяло организиран между синдикати и работодатели.

В крайна сметка Швеция неохотно подкрепи позицията на Съвета относно директивата.

„За много от нас текстът е достигнал крайната граница“, посочи шведският министър на заетостта Ева Нордмарк на заседанието на Съвета.

„Компромисът е балансиран, но е крехък“, предупреди тя в светлината на предстоящите преговори с Европейския парламент, който настоява за по-амбициозна директива.

Дания, от друга страна, остана против директивата, твърдейки, че Копенхаген се е съгласил с европейската интеграция, защото е била уверен, че датският модел на пазара на труда няма да бъде засегнат.

Въпреки че датският представител призна, че компромисното предложение не засяга много Дания, Копенхаген и Будапеща останаха единствените, които се противопоставиха на позицията на Съвета.

Преговори по време на френското председателство

Сега Европейският съвет ще започне преговори с представителите на Европарламента.

Агнес Йонгериус, съдокладчик на Парламента по този файл от социалдемократите, заедно с Денис Радтке от консервативната ЕНП, приветства решението на Съвета за обща позиция, като го нарече важна стъпка към справедливи условия на труд.

Една от разликите между позицията на Европарламента и на държавите-членки е, че Парламентът иска страните-членки да насърчават повече колективно договаряне, ако обхватът на колективното договаряне е под 80%, вместо 70%.

Очаква се френското правителство, което ще поеме ротационното председателство на Съвета от Словения през януари, да настоява за преговорите да приключат успешно преди президентските избори във Франция през април 2022 г.

„Трябва да докажем на нашите граждани, че Съюзът е в състояние да гарантира основните права, по-специално правото да живееш от своя труд“, изтъкна френският представител по време на заседанието на Съвета.