Танцът на слоновете

Роберта Мецола и Давид Сасоли [European Parliament Multimedia Centre]

Изборът на председател на Европейския парламент е странен танц, в който двете най-големи политически групи в ЕС – дясноцентристката Европейска народна партия и Прогресивният алианс на социалистите и демократите, неволно се прегръщат.

След европейските избори през 2019 г. италианецът Давид Сасоли беше избран за председател на Европейския парламент на втория тур с таен вот. Ден преди това Съветът договори пакет за „най-високопоставените постове“ с Урсула фон дер Лайен, която бе номинирана за председател на Комисията, напускащия белгийски премиер Шарл Мишел за председател на Европейския съвет, председателката на Международния валутен фонд Кристин Лагард за ръководител на Европейската централна банка и испанският външен министър Жозеп Борел за върховен представител на ЕС за външната политика.

Изборът на Сасоли беше добър начин за балансиране на висшите позиции в ЕС (ЕНП даже не издигна кандидат за шеф на парламента). Сасоли представлява Прогресивния алианс на социалистите и демократите, също като Борел, докато фон дер Лайен и Лагард идват от редиците на ЕНП, а Мишел е от „Обнови Европа“ (въпреки че неговата партия „Реформаторско движение“ в Белгия е по-вдясно от дясноцентристките сили).

Италианецът Сасоли, който беше до голяма степен неизвестен преди да заеме поста, завърши успешно половината от мандата си, поне вече не е анонимен евродепутат. Сега ЕНП избра евродепутата от Малта Роберта Мецола за свой кандидат за председател на Европейския парламент на предстоящите междинни избори през януари.

Човек би си помислил, че малката Малта ще се ентусиазира от шанса малтиец да  вземе за първи път толкова висша длъжност в ЕС (за сравнение Сасоли е 7-ият италианец като председател на парламента). Но евродепутатът от Малта Алфред Сант, от групата на социалистите, каза, че е неприемливо да се остави висшата длъжност на ЕНП,  като се има предвид, че президентът на Еврогрупата  Паскал Донъхоу също е от Европейската народна партия.

Той също така се оплака, че „социалистът Франс Тимерманс е трябвало да бъде старши заместник-председател на Европейската комисия, но дясноцентристът Валдис Домбровскис е получил същия ранг“.

Освен това социалистите твърдят, че напоследък ЕНП губи позиции в няколко правителства на страни-членки на ЕС, което е факт. Това е реалност, която според тях трябва да се отрази в разпределението на висшите места в евроинституциите.

Прогресивният алианс на социалистите и демократите също така смята, че доверието е нарушено, тъй като през 2019 г. разбирането беше, че лидерът на групата на ЕНП Манфред Вебер ще бъде следващият председател на парламента, а германецът наскоро обяви, че няма да се кандидатира за председател на ЕП в следващите години и вместо това той иска да ръководи ЕНП и в бъдеще.

Мецола, която преди година беше избрана за първия малтиец вицепрезидент на Европейския парламент, има поддръжници, както и критици. Тя е остро оръжие по въпросите на миграцията. Популярният журналист Жан Катремер повтаря упреците си, че Мецола е срещу срещу контрола на раждаемостта и дори срещу Истанбулската конвенция за борба срещу насилието над жени. „Мецола ще бъде третата жена президент на ЕП. Първата беше Симон Вейл, която през 1974 г. легализира абортите във Франция. Така можем да измерим как се е развила Европа“, написа той в Туитър.

В България Мецола се помни с това, че подкрепи Борисов по време на антиправителствените протести, които продължиха няколко месеца през 2020 г. и се опита да ги представи за нагласени. За щастие поправките, които тя предложи за резолюция на ЕП, бяха провалени. Продължаващата подкрепа на ЕНП за Борисов, в момент, когато неговата сила е остракирана в българския парламент, само подкопава влиянието на това политическо семейство.

От Прогресивния алианс на социалистите и демократите ще зависи дали ще се отвори или не вратата за Мецола и дали слоновете ще се прегърнат, както са го правили много пъти в миналото. Ако не го направят, може да се наложи да се върнем към въпроса.