Украйна и Молдова ще получат статут за ЕС, Западните Балкани ще чакат

Лидерите на ЕС ще вземат решение за по-нататъшни стъпки, след като всички условия, посочени от Европейската комисия, бъдат напълно изпълнени, се добавя в проектокомюникето. [Европейски съвет]

Очаква се лидерите на страните от ЕС да подпишат в Брюксел препоръката на Европейската комисия от миналата седмица за предоставяне на статут на кандидати за членство на Украйна и Молдова, според последния проект на заключения от срещата на върха на ЕС от 21 юни, който бе видян от EURACTIV.

„Европейският съвет реши да предостави статут на страна кандидатка на Украйна и на Република Молдова“, се очаква да заявят лидерите на ЕС, когато се срещнат в четвъртък (23 юни).

Лидерите на ЕС ще вземат решение за по-нататъшни стъпки, след като всички условия, посочени от Европейската комисия, бъдат напълно изпълнени, се добавя в проектокомюникето.

Първият доклад за оценка на напредъка по изпълнението на условията се очаква като част от редовния пакет за разширяване на Комисията до края на тази година.

Изпълнителната власт на ЕС препоръча предоставянето на статут на кандидатки на Украйна и Молдова миналата седмица, което остави на лидерите на ЕС около седмица да проучат документа, преди да вземат решение по въпроса.

Европейската комисия също препоръча на Молдова да получи статут на кандидатка, но не успя да предостави същата перспектива на Грузия, докато не изпълни посочените условия, които позволяват получаване на статут на кандидат за членство в ЕС.

Десетки хиляди грузинци излязоха на улиците в понеделник (20 юни), за да покажат гнева си срещу правителството и управляващата партия „Грузинска мечта“, дни след като изпълнителната власт на ЕС препоръча отлагане на кандидатурата на Тбилиси.

Правителството на „Грузинска мечта“ е изправено пред нарастващи международни критики заради отстъпление от демокрацията, което сериозно уврежда отношенията на Тбилиси с Брюксел.

Очаква се лидерите на ЕС да потвърдят позицията си, като заявят, че са „готови да предоставят статут на страна кандидатка на Грузия , след като приоритетите, посочени в становището на Комисията относно кандидатурата за членство, бъдат разгледани“.

Някои страни-членки на ЕС обаче наблегнаха на това, че са изпълнени условията трите страни кандидатки да се придържат към стандартните процедури за разширяване на блока.

„Напредъкът на всяка страна към Европейския съюз ще зависи от нейните собствени заслуги в изпълнението на критериите от Копенхаген, включително капацитета на ЕС да приема нови членове“, се казва в проектозаключенията.

Формулировката предполага, че няма намерение да се обвързва Украйна и Молдова като „пакетна сделка“, както беше направено със Северна Македония и Албания, където едната не може да продължи процеса без другата.

Няма опозиция срещу даването на статут на Украйна

След няколко дни вътрешни дискусии в блока не се появи опозиция сред 27-те държави-членки, казаха няколко дипломати от ЕС пред EURACTIV, като подчертаха, че до голяма степен вярват, че мнението на Комисията ще бъде отразено в решението на лидерите по-късно тази седмица.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел каза в понеделник (20 юни), че ще покани лидерите на ЕС да одобрят статута на Украйна и Молдова на кандидатки за присъединяване към блока на срещата на върха.

„Сега е моментът да признаем, че бъдещето на Украйна, Молдова и Грузия е в рамките на ЕС. Ще ви поканя да предоставите статут на кандидат на Украйна и Молдова“, написа Мишел в писмото с покана до лидерите на ЕС.

„Ще продължим да предоставяме на Украйна силна хуманитарна, военна, икономическа и финансова подкрепа“, добави той.

27-те държави-членки на ЕС трябва да се споразумеят единодушно за предоставяне на статут на кандидатка.

Консенсусът в полза на предоставянето на статут на кандидат за членство на Украйна набра скорост след съвместното посещение в Киев на германския канцлер Олаф Шолц, френския президент Еманюел Макрон и италианския премиер Марио Драги.

Тримата лидери, говорещи от името на трите най-големи икономики на ЕС, се изказаха в полза на Украйна да получи „незабавен“ официален статут на кандидат за членство в ЕС.

Френският министър по европейските въпроси Клеман Бон каза във вторник (21 юни), че е налице „пълен консенсус относно придвижването на тези въпроси напред, и по-специално за възможността за Украйна да получи статута на кандидат възможно най-скоро“.

Нидерландия, която е една от най-колебливите държави и още през 2019 г. заедно с Франция спряха разширяването, миналата седмица обяви, че ще подкрепи статута на Украйна кандидат за членство в ЕС, като определи препоръката на Европейската комисия като „интелигентен компромис“.

Въпреки някои опасения сред северните държави-членки на ЕС, външният министър на Дания каза пред EURACTIV , че приветства даване на статут на кандидатка, но призна, че няма илюзии и „е ясно, че работата за реализиране на реформите паралелно с възстановяването на Украйна ще бъде огромно усилие“.

Въпреки че кандидатурата ще отбележи стратегическа промяна на изток от ЕС в лицето на руската война в Украйна, повечето в блока смятат, че на Киев вероятно ще му трябват години, за да стане член на блока, ако изобщо това се случи.

Западните Балкани остават на опашката 

Лидерите на ЕС също вероятно ще изразят „пълната и недвусмислена ангажираност на блока с перспективата за членство в ЕС на Западните Балкани“ и „призив за ускоряване на процеса на присъединяване“ след планирана среща между лидерите на ЕС и техните шестима  колеги от региона.

От шестте кандидати само Черна гора и Сърбия официално са започнали преговори за присъединяване, докато Албания и Северна Македония са в чакалнята от няколко години.

Сърбия, заедно с Албания и Северна Македония, които са част от Инициативата за отворени Балкани, заплашиха с неявяване на срещата на върха и казаха, че ще обявят в сряда (22 юни) по обяд дали ще участват на събитието, насрочено за четвъртък сутринта.

Сръбският премиер Вучич е под нарастващ натиск от ЕС да приведе страната в съответствие със санкциите на ЕС срещу Русия, нещо, което той отказа да направи, позовавайки се на традиционното приятелство между Белград и Москва.

„Европейският съвет призовава всички държави да се съобразят със санкциите на ЕС, по-специално страните кандидатки“, се казва в заключенията на Съвета.

Въпреки че някои държави-членки на ЕС, включително Словения и Австрия, настояват Босна и Херцеговина (БиХ) също да получи статут на кандидат за членство в ЕС, според дипломати в ЕС това е „много малко вероятно“ да се случи.

Вместо това се очаква лидерите на ЕС да приветстват скорошното политическо споразумение, но подчертават, че лидерите на Босна ще трябва първо да изпълнят своите ангажименти, „което ще позволи на страната да напредне решително по европейския си път, в съответствие с приоритетите, изложени в становището на Комисията за получаване на статут на кандидат за членство в ЕС“.

Според проекта за заключения от срещата на върха се очаква лидерите да коментират двустранния спор между Северна Македония и България, който задържа напредъка на страната в процеса на разширяване. Причината е, че София вижда антибългарска политика в съседната страна, както и проблеми с идентичността.

Единственият текст от проектозаключенията, който все още не е съгласуван, е за „преговорите между България и Северна Македония”.

Въпреки известен напредък и френското предложение за график за решаване на проблемите, българският парламент остава против Скопие да започне преговори за присъединяване, преди да бъде постигнат осезаем напредък.

Депутатите в София ще гласуват вот на недоверие към правителството на Кирил Петков вечерта в сряда. Петков загуби мнозинството, след като партията „Има такъв народ” напусна четиристранната коалиция, като обвини премиера, че се стреми да вдигне ветото зад гърба на депутатите.

Според политически коментатори в София Петков ще загуби вота.

„Опирайки се на ревизираната методология, Европейският съвет приканва Комисията, върховния представител и Съвета да продължат напред по постепенната интеграция между Европейския съюз и региона още по време на самия процес на разширяване по обратим и основан на заслугите начин“, се казва в проекта за заключения.

Те обаче няма да поемат по-силни ангажименти по отношение на потенциалния график за присъединяване на страните от Западните Балкани към блока.

Предложението на Макрон

Лидерите на ЕС ще обсъдят и предложението на Франция за създаване на „Европейска политическа общност“.

Според проекта за заключения целта е да се предложи платформа за политическа координация на европейските държави от целия континент. Инициативата може да се отнася до Западните Балкани, асоциираните страни от „Източно партньорство“, страните от Европейската асоциация за свободна търговия и всички други европейски държави, с които Съюзът има близки отношения.

„Тази рамка няма да замени съществуващите политики и инструменти на ЕС, по-специално разширяването, и ще зачита напълно автономията на Европейския съюз при вземане на решения“, ще кажат лидерите в опит да отхвърлят настроенията, че инициативата е поредната измислица за забавяне на присъединяването към ЕС за страни кандидатки.