Украйна настоява да влезе в НАТО заради руските провокации

Украинският президент Володимир Зеленски в Брюксел, Белгия, 04 юни 2019 г. [EPA-EFE / STEPHANIE LECOCQ]

Президентът на Украйна Володимир Зеленски призова НАТО във вторник да очертае пътя на страната му към западния военен алианс. Това се случи дни, след като Русия струпа  войски близо до засегнатия от конфликта район Донбас.

Настояването на Зеленски за приемането на Украйна в НАТО предизвикаха незабавна реакция в Москва. Руските власти укориха украинския президент и подчертаха, че  влизането на Киев в НАТО може допълнително да разгорещи ситуацията в Донбас, където насилието рязко се увеличи през последните дни.

Пентагонът, като се има предвид чувствителността на темата, категорично отказа да коментира искането на Зеленски.

Конфликтът между украинските правителствени сили и подкрепените от Русия сепаратисти избухна през 2014 г. Според Киев от тогава до сега заради военните действия там са загинали над 14 000 души. Във вторник Киев съобщи за още двама убити войници. Зеленски обяви на пресконференция, че от началото на годината са убити 24 украински войници.

“НАТО е единственият начин да сложи край на войната в Донбас“, каза Зеленски в телефонния разговор на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Планът за действие за членство, определящ пътя за влизане на Украйна в алианса, “ще бъде реален сигнал за Русия”, каза той.

Президентът също така призова членовете на НАТО да засилят военното си присъствие в района на Черно море.

“Сериозни опасения“

Столтенберг заяви, че се е обадил на президента Володимир Зеленски “за да изрази сериозна загриженост за руските военни дейности в и около Украйна и продължаващите нарушения на споразумението за прекратяване на огъня“.

“НАТО твърдо подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Оставаме ангажирани с нашето тясно партньорство.“, подчерта той.

Телефонното обаждане от шефа на НАТО следва послания за солидарност за Украйна от водещите сили на алианса САЩ и Великобритания, както и от ЕС.

Украйна започна дипломатическа офанзива, за да засили подкрепата на западните страни и НАТО в противопоставянето си с Русия заради Донбас. Киев предупреждава още от края на март за натрупването на руски войски около границите. Русия казва, че няма нищо притеснително в придвижването на войските и че участието на НАТО би нагнетило допълнително ситуацията ситуацията.

Друг проблем, който донесе конфликта, е, че украинските държавни облигации стигнаха до най-ниското си ниво от ноември насам.

Миналата седмица Пентагонът заяви, че американските сили в Европа са повишили състоянието си на готовност след “скорошната ескалация на руската агресия в Източна Украйна“.

Кремъл не отрича, че струпва войски там, но настоя, че Москва “не заплашва никого“. Руските власти предупредиха, че ще предприемат необходимите “мерки“ в случай на разполагане на западни военни сили в Украйна.

Съобщенията за руските провокации дойдоха заедно с увеличаване  на въоръжените сблъсъци по фронтовата линия между украинските сили и подкрепяните от Русия сепаратисти в източната част на страната.

Дългогодишният конфликт е взел над 13 000 живота от 2014 г. насам, според статистика на ООН.

Украйна отрече съобщенията, че нейните сили са убили петгодишно дете при нападение срещу промосковски източни сепаратисти. Русия пък заяви, че ще започне разследване.

Кремъл предупреждава за ескалация на конфликта

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че  хората, които живеят в Източна Украйна няма да приемат членството в НАТО и че риториката може допълнително да дестабилизира региона на Донбас.

“Засега не виждаме усилия от страна на Киев да успокои напрежението и да сложи край на конфликта”, каза той.

По време на посещението си в Индия външният министър Сергей Лавров заяви, че Русия е разтревожена от изявленията, които идват от Киев, и е в контакт с европейските страни по темата.

Конфликтът в Донбас избухна, след като руските сили завзеха украинския полуостров Крим през 2014 г. Украйна и западните страни твърдят, че сепаратистите от Донбас са били въоръжени, ръководени, финансирани и подпомагани от Русия. Включително и с войници от руската армия. Москва отрече да се е намесвала. Въпреки че през 2015 г. беше обявено примирие, спорадичните боеве не престанаха.

Украйна също така заяви във вторник, че иска да премести текущите мирни преговори далеч от белоруската столица Минск, като заяви, че Беларус е твърде зависим от Русия.

“Не знаем къде могат да бъдат преместени разговорите. Това е предмет на друга дискусия“, заяви заместник министър-председателят на Украйна Алексий Резников пред Ройтерс.