Украйна поиска членство в ЕС по бързата процедура

Президентът на Украйна Володимир Зеленски. [Европейски съвет]

Украинският президент Володимир Зеленски  подаде в понеделник (28 февруари) официално искане страната му да получи „незабавно“ членство в Европейския съюз по специална бърза процедура, защото е обект от руска инвазия.

„Молим Европейския съюз за незабавното присъединяване на Украйна чрез нова специална процедура“, каза Зеленски в своя канал в Телеграм, докато боевете с руските войски продължават в цялата страна.

„Европейците са свидетели как нашите войници се бият не само за страната ни, но и за цяла Европа, за мир за всички страни от Европейския съюз“, заяви Зеленски във видео реч.

„Украинците показаха на света кои са, а Русия показа в какво се е превърнала. Всяко престъпление, всеки обстрел от окупатора ни обединява още повече“, каза той.

„Нашата цел е да бъдем заедно с всички европейци и най-важното – да бъдем равнопоставени. Сигурен съм, че това е справедливо. Сигурен съм, че го заслужаваме“, посочи президентът.

Посланикът на Украйна в ЕС Всеволод Ченцов предаде молбата на страната си на френския посланик в ЕС Филип Леглиз-Коста, тъй като в момента Франция е ротационен председател на Съвета на ЕС.

„Заявлението е регистрирано и процесът започва“, обясни Ченцов .

Ходът за незабавно членство беше стъпка напред от призива му през уикенда за бързо разглеждане на стремежите на страната му към ЕС.

Това идва, след като няколко сигнала от страна на ЕС, което показват промяна в отношението към евентуално разглеждане на подобно искане.

За разлика от страните от Западните Балкани, на които е дадена ясна перспектива за присъединяване към ЕС, бившите съветски републики Украйна, Молдова и Грузия, които също се стремят към членство в ЕС, не са получили подобно обещание.

В това, което някои оцениха като най-ясните ангажименти на изпълнителната власт на ЕС досега, ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчерта в неделя (28 февруари), че Украйна принадлежи към ЕС и блокът иска страната да се присъедини.

„Те са част от нас и ние искаме да присъстват“, каза Фон дер Лайен в интервю за Euronews в неделя (27 февруари), след като подчерта вече съществуващото ниво на сътрудничество между ЕС и Украйна.

С нарастващите връзки на Киев със Запада, което е трън в очите на Москва, тези изявления вероятно ще разгневят Путин, който твърди, че има историческо единство между руския и украинския народ. За него това е едно от оправданията за непредизвиканото си нахлуване в Украйна.

Силна източна подкрепа

Неотдавнашната кандидатура на Украйна получи силна подкрепа от страните от Източна Европа.

Миналата седмица Словения и Полша призоваха държавите-членки на ЕС да вземат „бързи и смели решения“, като се обявиха  в полза на присъединяването на Украйна към ЕС до 2030 г.

Подобни коментари бяха направени от няколко източноевропейски лидери.

Точно преди да бъде обявено официалното искане на Украйна, президентите на осем държави от Централна и Източна Европа в понеделник (28 февруари) призоваха ЕС незабавно да предостави на Украйна статут на страна кандидатка за членство в ЕС и да открие преговори за членство.

Украйна заслужава „най-висока политическа подкрепа“ и „перспективата за присъединяване към ЕС“, пишат в отворено писмо лидери от България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения.

Те призоваха страните от  блока да „дадат възможност на институциите на ЕС да предприемат стъпки към незабавно предоставяне на статут на страна кандидатка за членство в ЕС на Украйна и да започнат процеса на преговори за присъединяване“.

В интервю за EURACTIV премиерът на Словения Янез Янша нарече сегашните критерии остарели предвид обстоятелствата.

„Това трябва да бъде стратегически политически отговор на ЕС на сегашните предизвикателства. Това, което не беше възможно преди седмица, е възможно сега“, подчерта Янша.

„Тези дискусии за разширяването през последното десетилетие са много остарели:  „те не изпълняват условията“ ,  „те не контролират собствената си територия“ и така нататък. Това беше руският наратив, затова Русия размрази този конфликт“, добави той.

Разногласия в блока

Въпреки нарастващата инерция сред значителен брой държави-членки, служителите на ЕС изглеждат разделени по отношение на скоростта на перспективите на страната за членство в ЕС.

По-рано миналата седмица председателят на Европейския съвет Шарл Мишел призна, че има „различни мнения и чувствителност в рамките на ЕС за разширяването“.

Кандидатите, които искат да се присъединят към ЕС, обикновено са изправени пред дълъг и сложен процес, който често изисква големи реформи, за да достигнат стандартите на блока.

Това включва също предоставяне на доказателство, че техните финанси се движат в посока, която ще им позволи да приемат еврото.

Решението за официалния статут за членство принадлежи на държавите-членки и трябва да бъде взето единодушно.

Въпреки че Западните Балкани бяха върнати в дневния ред на ЕС, с посредничеството на словенското председателство на ЕС миналата година, разширяването на блока е на пауза след години разногласия.

През 2019 г. разширяването на блока се превърна в един от най-спорните въпроси сред членовете на ЕС, когато Франция настоя за преразглеждане на процеса за приемане на нови членове, блокирайки започването на преговори със Северна Македония и Албания.

Въпреки това, както EURACTIV разбира, Париж може да даде „мълчаливо съгласие“, предвид променената геополитическа ситуация.

Германия, също  изглежда смекчи очакванията за предстоящата кандидатура на Киев по-рано в понеделник (28 февруари).

„Украйна е част от този европейски дом и ние знаем, че желанието на много украинци е и беше да имат по-близки връзки с ЕС“, каза германският външен министър Аналена Бербок в Берлин на пресконференция със словенския си колега Анже Логар.

Тя обаче добави, че  „всички са наясно, че присъединяването към ЕС не е нещо, което може да стане за няколко месеца, а че включва интензивен и широкообхватен процес на трансформация“.

В момента има пет държави, които са кандидати за присъединяване – Турция, Сърбия, Северна Македония, Черна гора и Албания – но техните кандидатури остават на пауза от години.

ЕС даде на Албания и Северна Македония зелена светлина за преговори за членство през 2020 г., но преговорите все още не са започнали, тъй като са блокирани от България заради разногласията й със Северна Македония за тълкуването на историята.

Последната страна, която се присъедини към ЕС, беше Хърватия, която беше приета през 2013 г., след близо десетилетие на преговори и реформи.

Смелата съпротива на украинците срещу руския агресор със сигурност помогна за популяризирането на идеята за членство на тази страна в ЕС. Но нежеланието на Сърбия да подкрепи санкциите срещу Русия се отразява негативно на идеята за отваряне към нови членове.