Управляващите продължават да губят подкрепа

Категоричната подкрепа за протестите в София намалява. [Юлия Лазарова/"Дневник"]

Продължаваща подкрепа за протестите, задълбочаваща се ерозия на доверието към институциите, премиера и правителството, неясен изход от политическата криза и консолидация на вътрешното ядро на ГЕРБ. Това показва редовното тримесечно национално-представително проучване на “Алфа Рисърч”.

Около две трети от българите (66.2%) принципно подкрепят протестите въпреки че имат резерви към техния състав и изразни средства. Наблюдава се обаче интересна тенденция спрямо юли – намалява категоричната подкрепа за тях в София, а се увеличава тази в по-малките населени места, сочи изследването.

Протестите, сблъсъкът между институциите и засиленият медиен фокус върху корупцията увеличават ерозията на доверието към управляващите, сочат анализаторите на “Алфа рисърч”. Одобрението към правителството е на критичните 12.8%, а към парламента спада до 7.6%, при над 60% недоверие.

Главният прокурор Иван Гешев, който зае поста с 27% подкрепа, сега се одобрява от 12.2%, при 54.6% критични оценки. Единствено полицията успява да увеличи нивата си на доверие, като през септември положителните оценки за дейността й, обратно на ситуацията през юли, започват леко да доминират над отрицателните (30.2%:27.7%).

И Радев, и Борисов губят одобрение

Увеличава се недоверието и към президента, и към премиера – двете основни институционални фигури, които влязоха в конфронтация покрай протестите. Загубите обаче са много по-съществени за Бойко Борисов, отколкото за Румен Радев.

Президентът бележи слаб спад на положителните оценки (с 1.6%), критичните нарастват по-силно (с 6 процентни пункта), но със съотношение 42% одобрение, 28.6% неодобрение той запазва позитивен баланс в личния си рейтинг.

Премиерът губи нови три пункта доверие спрямо юли, а недоверието също нараства с 6%. С 20.3% одобрение рейтингът му е близо до нивата на лидера на БСП Корнелия Нинова (19.8%).

Непосредствено след тях се нарежда лидерът на “Демократична България” Христо Иванов (15.5%).

От коалиционните партньори на ГЕРБ относително най-високи са оценките за Красимир Каракачанов (12.1%), но и при него, както при всички лидери от този спектър, е налице прогресивен спад в доверието.

Засенчени

Традиционните играчи са засенчени по персонален рейтинг от други две популярни фигури, стартирали неотдавна нови политически проекти – Слави Трифонов (36% доверие, 26.8% недоверие) и Мая Манолова (32.9% на 33.7%). Коренно различна е ситуацията при лидера на третия нов проект, Цветан Цветанов, който към момента на лансирането на “Републиканците” стартира с 3% лично одобрение.

Българите посрещат есенно-зимния сезон със значителна доза песимизъм и несигурност. За разлика от пролетта обаче, когато страховете се концентрираха около избухналата пандемия от COVID-19, в момента най-голяма тревога буди не здравната, а икономическата и политическа ситуация, отчита “Алфа рисърч”. 50% очакват влошаване на икономиката в близките месеци, срещу 15.3% – подобрение. 14.9% очакват разрешаване на политическата криза, 54% – изострянето й.

При 66% подкрепа за протестите, само 44% настояват за незабавна оставка на кабинета и бързи предсрочни избори. Общо 56% са за редовни избори, като от тях 31% смятат, че правителството трябва да продължи работата си до произвеждането им, а 25% са за експертен кабинет, който да довърши мандата.

ГЕРБ и БСП сближават позиции

Неяснота цари и по друг ключов проблем – каква е най-добрата алтернатива на сегашното управление? Мненията са изключително разнопосочни – не само в обществото, но и сред симпатизантите на основните политически сили. 17.6% припознават в Радев политическият опонент на Борисов и смятат, че решението е в създаването на негов партиен проект. 15%, основно привърженици на Слави Трифонов, залагат на формулата “всички срещу ГЕРБ”. 9.4% са за “лява алтернатива”, като симпатизантите на БСП и Мая Манолова се колебаят между тази опция и обединение около Радев. 12.2% са за “дясна алтернатива”. Тя се подкрепя от около 75% от симпатизантите на “Демократична България”, но и от около една пета от тези на ГЕРБ и Обединени патриоти. 14.5% от избирателите, основно от средите на подкрепящите управлението партии, са на мнение, че няма приемлива алтернатива.

 Сред твърдо решилите да гласуват, ГЕРБ и БСП сближават позиции, като ГЕРБ продължава да води с 0.9% пред левицата (20.5% срещу 19.6%). Анализът показва, че парадоксалното на пръв поглед удържане на позиции от ГЕРБ се дължи на два основни фактора – ре-мобилизацията на твърдото ядро и на слабото преминаване на негови избиратели към конкурентни партии вдясно.

“Има такъв народ” на Слави Трифонов продължава да бъде трета политическа сила (с 14.9% подкрепа от гласуващите), но с известен спад в мобилизацията за гласуване сред неговите привърженици. “Демократична България” запазва сериозния скок в подкрепата си от началото на протестите, но за момента без по-високо натрупване (9.4% от гласуващите). Така, тя дели 4-то-5-то място с ДПС, което също бележи вътрешна мобилизация и достига 9.9% вот. Бонусът, който новите протестни проекти получиха от масовите демонстрации, личи и в ръста на “Изправи се.бг” на Мая Манолова (до 4.6% от гласуващите.) Като най-сериозни губещи се очертават Обединени патриоти (3.8%) и Воля (0.3%), които засега остават под чертата.

Ако изборите бяха днес, с най-голяма вероятност бихме имали 6-партиен парламент, който предвид позициите и (не)съвместимостите между основни политически сили би бил изправен пред сериозни трудности да излъчи правителство, сочи още проучването.