Факт чек: Има ли готовност НАТО за бактериологична война?

Представяне на маска по време на инициативите на НАТО за ядрена, биологична и химическа отбрана в Пражкия конгресен център [EPA / BARBARA WALTON]

Докато ЕС се бори да намери отговор за пандемията от коронавирус, българският премиер Бойко Борисов разкритикува липсата на готовност на НАТО срещу биологични заплахи. EURACTIV потърси НАТО за коментар.

Изказвайки се на пресконференция в събота (28 март), Борисов отправи критики към НАТО за това, че е подготвен за хибридни заплахи или кибертероризъм, но не и за биологична заплаха – въпрос, който е повдигнал на виртуалната среща на върха на ЕС миналата седмица.

Срещата на лидерите на ЕС в четвъртък, проведена като видеоконференция, разкри разделенията в блока за това как да се минимизират икономическите щети и как Съюзът да се подготви за евентуално възстановяване. Гневът на по-силно засегнатата от пандемията Южна Европа беше породен от нежеланието на по-богатия Север да предложи повече подкрепа.

“Аз искам да питам и колегите от НАТО, където правим големи вноски за защита, за киберзащита, пазим се от дронове, купуваме, милиарди харчим за въоръжение, ние нямаме ли планове на НАТО за бактериологична война?”, заяви Борисов, обяснявайки, че е поставил въпроса на европейските лидери на срещата, но не е получил отговор.

“Ами ако сме се готвили за война, нямаме ли защитни облекла? Реално ние не можем да воюваме в момента, реално сме победени вече от вируса. Реално не сме били готови по тази тема”, отсече българският премиер по време на брифинг в събота (28 март).

Подготовка за биологична заплаха

На въпрос от EURACTIV каква готовност има НАТО за противодействие на химическа, биологична, радиологична и ядрена заплаха (ХБРЯ), служители на НАТО се позоваха на стратегическата политика от 2009 г. за предотвратяване на разпространението на оръжия за масово унищожение и ХБРЯ заплаха, препотвърдена на срещата на върха през юли 2018 г.

Според експерти обаче, подготката на НАТО в тази област през последните години е получила по-малко внимание в сравнение с други заплахи, въпреки че Алиансът разполага с батальон за отбрана срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи, специално обучен и оборудван за действие при настъпване на подобни събития.

Батальонът се обучава не само за отговор при въоръжени конфликти, но и за действия в кризисни ситуации като природни бедствия и промишлени аварии.

В същото време само няколко държави членки приоритизират обученията за отговор при такъв род заплахи.

В момента в НАТО единствено Чехия разполага с тенировъчна база за обучение за борба с химически оръжия с биологични агенти.

Отговорът на НАТО срещу COVID-19

Още от началото на кризата ключово предизвикателство пред Европа бе наличието на защитни маски за лице и други лични предпазни средства.

Повечето държави членки не споделят тази информация, позовавайки се на съображения за националната сигурност, докато други просто нямат точните данни, заради сложните си вътрешни структури.

EURACTIV научи, че военните министерства на държавите-членки на ЕС разполагат с подобна информация, но трудно я споделят с други страни. Като организация НАТО не притежава запаси от респиратори и друго медицинско оборудване.

На въпрос от EURACTIV, зададен по-рано през март, дали НАТО има оценка на запасите от маски и лични предпазни средства в своите страни членки в Европа, от НАТО заявиха, че подобна инвентаризация на запасите “е отговорност на националните правителства”.

Въпреки това, попитани какви механизми за реагиране при криза съществуват в момента, служител на НАТО заяви, че Алиансът работи предимно за координиране на придобиването на защитно медицинско оборудване чрез Евроатлантическия координационен център за реагиране при бедствия (EADRCC).

EADRC има за цел да следи помощта, предлагана и приемана от членовете и партньорите на НАТО.

През изминалите седмици Испания, Италия и наскоро Черна гора поискаха от координационния център помощ под формата на медицински консумативи като лични предпазни средства, респиратори, маски и тестови комплекти. НАТО предаде искането на членовете и партньорите си за предоставяне на двустранна помощ.

Засега Чехия отговори на призива, предоставяйки 10 000 защитни медицински костюма на Италия и Испания. Самолети на НАТО са доставили медицинско оборудване последно в Словакия, Чехия и Румъния.

Според служител на НАТО, генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг е разговарял с няколко външни министри преди виртуалната среща на лидерите следващата седмица, за да обсъди пандемията от COVID-19 и колективните мерки за реагиране на кризата.

Светът не е подготвен за потенциални здравни опасности

През 2019 г експерти по здравна сигурност заключиха, че повечето страни по света са зле подготвени да се справят с катастрофална инфекциозна болест.

Глобалният индекс за здравна сигурност – публикуван през октомври от Центъра за здравна сигурност “Джон Хопкинс” в съавторство с Инициативата за ядрена заплаха – оцени 195 страни според готовността им да се справят със заплаха от епидемия или пандемия.

Според проучването никоя държава или здравна система в световен мащаб не е била напълно подготвена за глобално катастрофално биологично събитие от всякакъв вид.

“Националната здравна сигурност е слаба навсякъде по света”, пише в заключнието на доклада. “Никоя страна не е напълно подготвена за епидемия или пандемия и всяка държава има важни пропуски, които трябва да бъдат коригирани”.

В доклада също се отбелязва, че по-малко от половината от страните в света са представили мерки за изграждане на доверие съгласно Конвенцията за биологичните оръжия (BWC) през последните три години, “което e индикация за способността им да се придържат към важните международни норми и ангажименти, свързани с биологичните заплахи”.

Сред 33-те препоръки за справяне с пропуските, установени в доклада, авторите включват призив към генералния секретар на ООН за организиране на среща на високо равнище до 2021 г. за борба с биологичните заплахи. Сред другите препоръки са поставяне на акцент върху финансирането и реагирането при извънредни ситуации, както и призив към националните правителства за предприемане на повече предпазни мерки за справяне с рисковете за здравната сигурност на населението.