Финансови скандали сриват имиджа на Шолц в надпреварата за канцлер

Образът на Олаф Шолц е на истински професионалист: рационален, сериозен, педантичен. EPA-EFE/HAYOUNG JEON

Два финансови скандала разтърсиха германската политика. И в двата е замесен финансовият министър Олаф Шолц, който е кандидат за канцлер от Социалдемократическата партия.

Шолц бе разпитан от депутатите за ролята си на контролиращ орган в скандала около компанията за финансови услуги “Уайъркард”, която изпадна в неплатежоспособност през юни с 1,9 милиарда евро дупка в баланса си. Името му е замесено и в аферата Сum-ex, свързана с данъчни измами. Преди да избухне скандала германски медии съобщиха, че Шолц е поддържал много близки контакти с една от замесените банки – базираната в Хамбург частна банка Warburg.

Възможно ли е Шолц да съжалява, че е обявен за кандидат-кандидат на социалдемократите за канцлер толкова рано? В началото на август той обяви кандидатурата си с типичната си палава усмивка. Социалдемократите избързаха, защото им трябваше човек, който да внесе така необходимата вътрешнопартийна стабилност, особено след разделението между крилата на партията по време на последните избори за партийно ръководство.

За сравнение, консервативният съюз на Меркел и Зелените вероятно ще продължат да обсъждат кандидатурата им за канцлер през следващите месеци.

Проблемът на партиите, които представят кандидата си по-рано е, че ще трябва да изтърпят повече атаки до изборния ден. Шолц пое този риск, затова сега той е обект не само на едно, а на две политически разследвания. И в двата случая отговорността му все още е неясна, но опонентите му виждат ясни доказателства, че Шолц е бил много небрежен в действията си. Самият министър подчерта, че иска да изясни целия проблем.

Къде беше надзорът?

Случаят “Уайъркард”, се превърна в най-големия финансов скандал в новата история на страната, въпреки че платежната услуга някога е беше гордостта на германската дигитална индустрия. Наричаха я истински „национален шампион“.

През юни се разкри, че 1,9 милиарда евро никога не са съществували в документите на компанията. Тогава няколко от членовете на борда бяха арестувани, а други все още се укриват.  И до днес основният въпрос остава: Къде беше надзорът, за който Шолц беше отговорен?

Пропуските на надзорната институция да види счетоводните манипулации на “Уайъркард” са толкова фрапиращи, че се превръщат и в европейски проблем. Дотолкова, че Европейският съюз вече се опасява от потенциални поражения върху репутацията му на сигурно място за инвестиции.

Досега финансовият министър защитаваше две тези: от една страна, одиторите на Ernst & Young са виновни, че не са забелязали измамата, а от друга – той не е имал правото да се намеси.

За да се изясни случая е създадена анкетна комисия, която да изясни окончателната политическа отговорност на министъра.

Твърде много срещи

Дебатът относно т.нар. Cum Ex започна, след като през февруари германски регионален съд реши, че не е имало законово основание за двойно предявяване на данъчни облекчения, дори то преди да бъде забранено през 2012 г. Германски банки са се възползвали от дупка в закона, която е позволила две страни да претендират за собственост върху едни и същи акции. Подобни схеми са се фокусирали върху т.нар. къси продажби – продажбата на отдадени под формата на заем акции. Една банка може да заеме акциите по начин, по който банката и евентуалният купувач се явяват собственици на книжата. Това е позволило на двете страни да получат облекчения по линия на данъка върху дивидентите.

В този случай Шолц е по-лично замесен. Той е допуснал някои банки да получат възстановяване на данъци, без да са платили преди това данъците. Сред тях е  Warburg Bank в Хамбург. Въпреки че трябваше да върне 90 милиона евро на община Хамбург, управата реши да се откаже от него през 2016 г. и въпросът изтече по давност. През 2017 г. федералното правителство трябваше да принуди градското правителство да си върне отново 43 милиона евро.

Тогава Шолц, който по това време кмет на града, се срещнал с директора на банката Кристиан Олеариус, още преди да бъде взето решението да се откаже от плащането на данъка.

Разпитан от Бундестага, Шолц каза, че е имало само една среща през 2017 г. Въпреки това има доказателства, че той и  Олеариус са имали поне три срещи през същата година.

“Самият факт, че кметът многократно се среща с обвиняемо лице в рамките на разследване и обменя информация за неговите данъчни производства, е конфликт на интереси“, коментира Фабио Де Маси, член на финансовия комитет на Бундестага, пред EURACTIV Германия.

Фактът, че Шолц не обяви веднага всички срещи, натежава на доверието му и точно това може да му навреди най-много.

Преждевременна предизборна кампания?

В крайна сметка, образът на Олаф Шолц е на истински професионалист: рационален, сериозен, педантичен. Човекът, който може спокойно да преведе Германия през кризата. Оттук и старият му псевдоним “Шолзомат“, който медиите му дадоха отдавна и който самият той намира за “много подходящ“.

“Заради този имидж  кампанията на социалдемократите ще наблегне на политическия му опит и професионализъм”, подозира Флориан Тонкар от Свободната демократическа партия (FDP) и член на финансовата комисия.

“Истинският професионалист обаче не бива да допуска масово фалшифициране на баланси под негов надзор и едва ли човек може да бъде наречен педантичен, ако мълчи за срещите с обвинени банкери”, каза Тонкар пред EURACTIV Германия.