Фон дер Лайен: Русия е най-пряката заплаха за световния ред

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, японският премиер Фумио Кишида и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен правят съвместното си изявление в официалната резиденция на министър-председателя в Токио, Япония, 12 май 2022 г. [EPA-EFE/YOSHIKAZU TSUNO / POOL]

Русия е „най-пряката заплаха“ за международния ред заради нахлуването й в Украйна, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в четвъртък (12 май) в Токио.

Русия „днес е най-пряката заплаха за световния ред с варварската война срещу Украйна и нейния тревожен пакт с Китай“, каза тя след среща с японския премиер Фумио Кишида заедно с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел.

Висшите представители на ЕС са в Токио за годишната среща на върха ЕС-Япония. В същото време голяма част от международната общност се обединява, за да притисне Москва за войната в Украйна, а загрижеността за ролята на Китай също нараства.

„Нашествието на Русия в Украйна не е само проблем на Европа, но разтърсва ядрото на международния ред, включително в Азия. Това не трябва да се толерира“, коментира Кишида, чието правителство се присъедини към строги санкции срещу Москва, включително за енергетиката.

Все по-силната позиция на Пекин в Азия също беше на дневен ред, а ЕС се стреми да поеме по-активна роля в противопоставянето на Китай.

„Нашето сътрудничество в Украйна е от решаващо значение за Европа, но също така е важно и в Индо-Тихоокеанския регион, защото Китай става все по-дързък“, каза Мишел.

„Вярваме, че Китай трябва да  защити многостранната система, от която се е възползвал при развитието на страната си“, посочи той.

Фон дер Лайен коментира, че ЕС и Япония засилват сътрудничеството, включително със стартирането на цифрово партньорство, което ще се съсредоточи върху конкурентоспособността и сигурността.

Тя добави, че двете страни ще работят за „диверсификация и укрепване на нашите вериги за доставки“.

„Това е важно, защото има материали и технологии, които вече са съществени за нашата икономика и ежедневен живот, като например полупроводниците“, каза Фон дер Лайен.

„Трябва да можем да разчитаме на надеждни вериги за доставки.“, посочи тя.

Отношенията на Япония с Русия сериозно се влошиха, след като руските войски нахлуха в Украйна на 24 февруари. Токио бързо наложи санкции срещу руския президент Владимир Путин и други политически и бизнес лидери заради инвазията в Украйна.

Руското външно министерство на 4 май обяви санкции срещу 63 японски служители, журналисти и учени за участие в „неприемлива реторика“ срещу Москва.

Списъкът включва Кишида, външния министър Йошимаса Хаяши и министъра на отбраната Нобуо Киши, заедно с други официални лица.

Санкциите забраняват на тези лица да влизат в Русия за неопределено време, обяви министерството.

Кишида каза, че не може да приеме решението на Москва и че Русия носи пълна отговорност за срива в двустранните отношения.

„Руската инвазия в Украйна е явно нарушение на международното право. Убийството на голям брой невинни цивилни представлява тежко нарушение на международното хуманитарно право и военно престъпление“, заяви Кишида.

Япония реагира гневно на 22 март, когато Русия се оттегли от преговорите за мирен договор с Токио и замрази съвместни икономически проекти, свързани със спорните Курилски острови.

Русия и Япония не са прекратили официално военните действия от Втората световна война заради спора им за острови до най-северния японски остров Хокайдо, завзети от Съветския съюз в края на Втората световна война.

Островите са известни в Русия като Курилите, а в Япония като Северните територии.

През 2020 г. конституцията на Русия беше изменена, за да забрани предаването на територия на чужда сила.