“Фрийдъм хаус”: България се плъзга към хибриден режим

Неделя, 12 юли, четвърти ден протести в София срещу правителството и главния прокурор. [Георги Кожухаров/"Дневник"]

Проблеми с функционирането на съдебната система са причина и тази година демокрацията в България да продължи отстъплението и плъзгането си към “хибриден режим”, което плавно се наблюдава с малко изключение от десетилетие насам. Голяма част от проблемите ѝ се наблюдават и в повечето от останалите държави в региона.

Тези изводи следват от оценката за България в годишния доклад за страни в преход (Nations in Transit) на американската фондация “Фрийдъм хаус”. Изследват се 29 държави от Източна Европа и бившите съветски републики – т. нар. Източен блок от времето на Студената война – за да се проследи демократичното им развитие (това е причината Гърция и Турция от нашия район да не са обхванати), съобщава “Дневник”.

“Фрийдъм хаус” понижава оценката за работата на съдебната система в България заради “притеснения за политизацията на прокуратурата, липсата на отчетност за нередности при работата на полицията и прокуратурата и дискриминационно отношение към граждани роми по време на пандемята от COVID-19”.

Съдебната система е една от седемте категории, наблюдавани от фондацията (другите са национални институции, избори, гражданско общество, медии, местни институции и борба с корупцията).

Същевременно през миналата година се наблюдава и “влошаване на работната среда за журналисти”, с използване на сила и нападения срещу представители на медиите. Отвъд посочените в промяната на рейтинга проблеми в съдебната система се споменават и първите санкции, наложени от Съединените щати срещу български съдия – Андон Миталов.

Организацията открито говори за “антидемократичен завой”, тъй като “атаките срещу демократичните институции се разпространяват по-бързо от всякога” в Европа и Евразия. “Опортюнисти… прикрити под идеологически дневен ред” подхранват антидемократичните практики.

“В много столици” ерозията на либералния демократичен ред означава, че демокрацията, която поне на думи политиците приемат като желан модел, все повече губи от популярността си – включително защото съществуващите институции не могат да се справят с проблемите в обществата.

В тази картина проблемът на България е постепенното намаляване на оценката заради проблеми с качеството на демокрацията – основно, но не само, в медиите, борбата с корупцията, съдебната система и работата на институциите, защото запазване на тенденцията я тласка към превръщане в същия режим, какъвто вече се наблюдава и в Унгария.

Какво означава сегашната оценка на България

Държавите и категориите, на които е разделен демократичният им живот, се оценяват от 1 (авторитарен режим) до 7 (консолидирана демокрация) пункта.

Общата оценка за демокрацията в България е 4.50 – с 0.04 пункта под предходната година. Спадът е по-малък, отколкото предходната, защото намаляването е само в една от седем категории, а не в 2, колкото през 2020-а. И тази година обаче промяната потвърждава тенденцията за десетилетие (с изключение само на 2016 г.) България устойчиво да намалява резултата си всяка година.

“Фрийдъм хаус” в момента смята България за полуконсолидирана демокрация. Държавите в тази категория са демокрации с работещи избори с добри стандарти за избирането на лидери, но имат слабости в защитата на политическите права и гражданските свободи. Те са всички с оценка 4.01-5.00 и се описват накратко по следния начин:

– свободни избори, но с възможност да има нередности;

– активно гражданско общество, но с ограничени организационни възможности и зависимост от чуждо финансиране, както и рискове за политически и икономически натиск;

– специални интереси “упражняват влияние” върху отразяването в медиите и редакционната независимост и може да доведат до автоцензура, въпреки независимост на медиите по принцип;

– проблеми с механизмите за проверка и баланс на властите и с централизацията на властта;

– ограничена независимост на съдебната система със слаба възможност за защита на основни права, нередности и забавяне в съдебния процес;

– ширеща се корупция, а резултатите в борбата с нея са слаби.

Препоръки

Част от препоръките на “Фрийдъм хаус” за справяне с кризата на демокрацията в повечето изследвани държави са:

– да се даде нов живот на съюзите с други демокрации, подкрепа за многостранни институции, чрез които засегнатите държави взаимно да си търсят отговорност за антидемократични практики;

– да се инвестира в независими избори и да се вземат мерки срещу дезинформацията в интернет пространството и изборната намеса в региона;

– подкрепа за гражданското общество и независиите медии; ЕС трябва да се погрижи системата на “пленени медии” в Унгария да не се възпроизведе в Полша и други държави в блока;

– правителствата трябва да внимават с т. нар. Стратегически дела за гражданско участие (SLAPP), използвани в опит да се заглуши разследващата журналистика;

– активно използване в ЕС на новия механизъм за обвързване на евросредства с върховенството на закона в дадена членка.