Хибридни войни

Изглед от полско-беларуската граница в Копчани, северозападна Полша, 23 август 2021 г., където е планирана пресконференцията на министъра на отбраната на Полша Мариуш Блашчак. EPA-EFE/ARTUR RESZKO POLAND OUT

Няма общоприета дефиниция за хибридна война, но всички са съгласни, че това е вид война, която не прилича на война, въпреки че трябва да постигне същата цел –  да причини голяма вреда на врага чрез неконвенционални средства, които са по-евтини и по-ефективни.

Танковете и самолетите са оръжията на Първата и Втората световна война. В днешно време се водят привидни войни чрез санкции,  налагани от западния свят, на които „наказаните“ страни отговарят с асиметрични репресии.

Пример за хибридна война, която вероятно ще влезе в учебниците, е отговорът на Лукашенко на западния натиск да го свали от власт след изборите, които той фалшифицира. Беларуският диктатор не беше доволен от западните санкции, но се ядоса най-много на Литва и Полша, които помагаха логистично на опозицията.

Тайните служби на Лукашенко, наречени ​​КГБ, побързаха да съставят схема, за да навредят на Литва и Полша. Те добре знаят, че тези страни са особено чувствителни към нелегалната миграция, затова организираха схема за заливането им с мигранти.

Схемата не им струва почти нищо. Вероятно дори носи приходи на Беларус. Беларуските тайни служби разпространиха, че бъдещите мигранти вече няма нужда да предприемат дълги пътувания и да рискуват живота си в морето. Те просто трябва да вземат самолет до Минск (не се изисква виза), където властите ще им помогнат да преминат в Литва или Беларус. Толкова просто.

В много случаи хибридните войни са трудни за доказване, но случаят с Беларус е изключение, защото доказателствата са изобилни. Хибридната война често включва кибератаки (от кибербанди, ползващи се с държавна защита, не се налага да са държавни структури), кампании за дезинформация, насочени към повлияване на изборите (от фабрики за тролове), „компроматни“ атаки срещу политици, които трябва да бъдат елиминирани, използването на платени граждански групи.

На военните им е трудно да реагират на хибридни заплахи, защото са обучени да отговарят на конвенционални атаки. Правителствата и военните организации, включително НАТО, се опитват да се споразумеят как да отговорят на хибридните заплахи, защото няма смисъл да се отговаря по конвенционален начин на хибридна атака. Има и контра твърдения, че Западът използва хибридна война. Москва обвини Вашингтон, че води хибридна война срещу Русия по време на цветните революции, в частност Майдана.

ЕС разполага с малко остарялата „Съвместна рамка за противодействие на хибридни заплахи“, в която се казва, че основната отговорност е на държавите-членки, и призовава за споделяне на разузнавателна информация. Тя разширява клаузата за взаимна отбрана, въведена с Договора от Лисабон, която ще се задейства, ако държава-членка е обект на терористична атака или жертва на природно или причинено от човека бедствие, също така и в случай на  хибридна война.

Крайно време е да видим как работи това на практика. Ако ЕС не използва всичките си правомощия в знак на солидарност в случая с хибридната атака от Беларус, има едно нещо, в което сме сигурни – предстоят още атаки, вероятно от по-опасни играчи.