Хърватия има проблем с президента

Миланович беше социалдемократ, но политическите му позиции по време на мандата му като премиер (2012-2015) се наклониха повече към дясното крило. [EPA-EFE/KENZO TRIBOUILLARD]

Журналистите внимателно следяха всяка дума, която хърватският президент Зоран Миланович каза на пресконференцията с гостуващия френски президент Еманюел Макрон миналия четвъртък. Те се страхуваха от поредния възможен скандал. В този случай обаче мина гладко. (Много по-добре, отколкото когато сравни австрийските мерки срещу пандемията с фашизма.)

Ден след това, Миланович поднови обичайния си залп от атаки срещу правителството с аргумента, че закупуването на 12 бойни самолета „Рафал“ от Франция ще остави армията без бронирани превозни средства „Брадли“.

Дали защото е про-САЩ? Не съвсем точно.

Споразумението за стратегическо партньорство с Франция, подписано миналата сряда, предвижда военно сътрудничество. Ще е необходимо съгласието на Миланович и според съобщенията той не е доволен, че не е бил запознат със споразумението  по време на преговорите. Лесно е да се предвидят предстоящи сблъсъци.

Миланович беше социалдемократ, но политическите му позиции по време на мандата му като министър-председател (2012-2015) наклониха повече към дясното. Победен на изборите от Андрей Пленкович, той напусна хърватската политика, провали се в бизнес начинанията си и се върна, за да стане президент (позиция, която се опита да направи без правомощия, докато беше премиер).

Миланович разбра, че хърватската левица не може да намери по-добър кандидат от него и може да разчита на повечето от техните гласове.

За да си осигури втори мандат на изборите през 2024 г., той се нуждае от гласове от центъра и десните избиратели и той открито работи върху това. Например върна всички отличия на военновременен генерал, който все още е съден за военни престъпления. Бившият президент социалдемократ Иво Йосипович го беше лишил от тези отличия.

Миланович заключи, че най-добрият начин да защити президентството си е да атакува премиера Андрей Пленкович. Използвайки всички политически теми срещу него, често без реална причина (като когато направи негативни коментари за ръста на БВП на Хърватия от 15,8%), включително и армията. Това обаче е  най-малко опасното.

Той не се въздържа да използва началника на щаба на армията адмирал Роберт Храндж като пионка в тази игра. Храндж сега е приклещен между чука и наковалнята. Той трябва да се подчинява на заповедите на президента, който е върховен главнокомандващ на армията. Също така  носи отговорност и към министерството на отбраната.

Някои съюзни държави вече задават въпроси за някои от решенията на президента. Безразличен към тях, той призова „изпадналите в паника политици“ в Европа да не въвеждат блокиране и каза, че е загрижен за правата на човека в страните, „които ни покровителстваха доскоро и днес правят същото с Босна и Херцеговина“. Част от хърватската общественост харесва силната му позиция  към чуждестранните лидери.

Морален урок от случая на Миланович: На Балканите и Източна Европа политическата принадлежност все още не е идеологически обоснована, а е въпрос на личен интерес. Попитайте Орбан, Борисов, Бабиш, Качински…