Хърватия иска удължаване на мораториума за продажба на земеделска земя на чужденци

Снимка: Страните-членки са вземали различни мерки по въпроса. Например, унгарският министър-председател Виктор Орбан предотврати продажбата на земеделска земя на чужденци като промени конституцията [Shutterstock]

Хърватия ще внесе в Европейската комисия искане за удължаване на 7-годишния си мораториум върху продажбата на земеделска земя на чужденци, съобщи на 20 септември помощник-министърът на земеделието на най-новата членка на ЕС.

„Искането е в процес на превод и ще бъде пратено до няколко седмици или, ако се окаже възможно, до края на месеца”, заяви пред парламентарната комисия по земеделие Крунослав Каралич.

През юни 2020 изтича 7-годишния мораториум за продажбата на държавна и частна земеделска земя на чужди граждани и фирми.

Мораториумът, който влезе в сила когато Хърватия влезе в Европейския съюз през 2013 г., цели да защити хърватските селски стопани от глобалната конкуренция. На базата на Споразумението за присъединяване към Европейския съюз от 2011 г. , Европейската комисия даде на Загреб възможността да продължи мораториума с 3 години.

Но искането за удължаване на мораториума все още не е внесено, макар че хърватското министерство на земеделието вече неведнъж съобщава, че то се подготвя и ще бъде пратено на време.

През юли депутатите от Хърватската селска партия (ХСП) се оплакаха, че правителството не прави нищо за удължаването. Председателят на ХСП Крешо Беляк предупреди, че ако мораториумът не бъде продължен, това ще „отвори вратите за чуждия капитал” и хърватските фермери няма да са в състояние да се конкурират с него.

Бившият министър на земеделието Томислав Толушич тогава каза, че молбата за удължаване ще бъде подадена в средата на септември и уточни, че други страни-членки са изпратили подобни искания няколко месеца преди крайния срок.

Земя за чужденците?

Като се има предвид, че хърватските селски райони запустяват, нарастват страховете, че земеделската земя, която е много по-евтина в сравнение с тази в западните страни-членки, ще попадне лесно в ръцете на големи земеделски предприемачи и чужди инвеститори.

Според Агенцията за земеделска земя Хърватия разполага с 2,695,037 хектара земеделска земя. Въпреки че стойността на тази земя като цяло е оценена на повече от 9 милиарда евро, последните данни на Евростат показват, че Хърватия е близо до дъното що се отнася до средната цена за хектар земя в Европейския съюз.

Цената за хектар земеделска земя в Хърватия е средно 2,809 евро. По-долу в списъка са само Румъния (2,735 евро) и Естония (1,958 евро).

Ще бъде ли одобрено удължаване на мораториума?        

Страните-членки имат различен подход към въпроса. Унгарският министър-председател, например, предотврати продажбата на земя на чужденци като просто промени конституцията.

Словения, Румъния, балтийските страни и Дания имат законови разпоредби, които правят продажбата на земя трудна или направо невъзможна. В същото време след опити за удължаване на мораториумите от страна на България, Словакия, Унгария, Латвия и Литва, Европейският парламент започна „производства за установяване на нарушения” срещу тези страни „за ограничаване на конкуренцията”.

Каралич изрази оптимизъм по време на скорошните дебати с изявлението си, че мораториумът е бил разрешен „на всички страни, които са го поискали досега”. Той каза, че Хърватия ще обоснове искането си с данни за различията в цените на земеделската земя (в Хърватия те са сред най-ниските в ЕС), за покупателната способност, средната заплата и т.н.

Дамир Фелак от консервативната партия Хърватски демократичен съюз напомни, че когато страната се присъедини към Европейския съюз, тя се обвърза със задължения, които трябва да се спазват. Мораториумът 7 +3 съществува с идеята да подготви хърватските фермери да бъдат конкурентноспособни, да могат да купят хърватска земя вместо да я купуват от чужденци.

Той каза, че след изтичането на мораториума чужденците ще са в състояние да купуват земя и единственият начин това да се избегне ще е „Хрекзит”, т.е. хърватски Брекзит. Той също посочи, че чужди фирми вече притежават земеделска земя в Унгария.