Хърватия ни изпревари за Шенген

Чуждестранни туристи, предимно словенски, австрийски и германски се връщат от хърватското крайбрежие на границата на Мацел между Хърватия и Словения, 22 август 2020 г. Когато Словения се присъедини към Шенген, този граничен контролно-пропускателен пункт ще изчезне. [EPA-EFE/ANTONIO BAT]

Правителствата на страните от Европейския съюз се съгласиха в четвъртък (9 декември) Хърватия да се присъедини към Шенгенското пространство за пътуване без паспорти, след като Загреб убеди Брюксел, че е в състояние ефективно да управлява своя участък от външните граници на блока.

Стъпката за Хърватия, която стана член на ЕС през 2013 г. и също иска да се присъедини към еврозоната, отдавна е чувствителен въпрос поради миграцията.

„Хърватия е готова“, каза еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон на пресконференция след постигане на споразумение между вътрешните министри на блока. Комисията препоръча включването на Хърватия в Шенген през октомври 2019 г.

Някои неправителствени организации твърдят, че Загреб е бил прекалено ревностен да покаже на ЕС, че може да спре преминаването на мигранти без документи в блока, за да се присъедини към Шенген.

Хърватия вероятно ще се възползва от увеличения туризъм, когато граничните проверки в останалата част от блока бъдат премахнати.

Загреб призна през октомври, че нейните полицейски служители са участвали в насилственото отблъскване на мигранти на границата с Босна и Херцеговина, като им отказа правото да поискат убежище в ЕС.

Не беше ясно кога точно Хърватия ще се присъедини към Шенгенската зона, която се разглежда като едно от най-големите постижения на ЕС в основата на все по-интегрирана и обединена Европа.

България и Румъния, които се присъединиха към ЕС през 2007 г., бяха сметнати за готови да се присъединят към Шенген от Европейската комисия от 2012 г. И двете страни обаче бяха изправени пред последователно вето от по-старите държави-членки.

Евродепутатът от Прогресивния алианс на социалистите и демократите Силви Гийом смята, че по време започващото на първи януари 2022 година френското председателство на Европейския съюз отново да бъде повдигнат въпроса за присъединяването на България и Румъния към Шенген. Според нея обаче не се очаква да се стигне до решение за присъединяването на двете държави.

„Лично аз, като политик на изборен пост, социалист и демократ, съм убедена, че не само България, но и Румъния, трябва да влезе в Шенген. Причините за това са прости – двете страни чакаха твърде дълго, има твърде ясно изразен напредък, особено по отношение на сигурността и спазването на нарежданията. Но ако ме питате дали президентът на Франция ще мобилизира сили за решаването на въпроса, отговорът ми е – опасявам се, че, за съжаление, не.“, заяви Гийом в интервю за програма „Хоризонт“ на БНР в четвъртък.

Междувременно френският президент Еманюел Макрон заяви на пресконференция, на която представи приоритетите на френското председателство на Европейския съюз догодина, че иска Европа, която знае как да защитава границите си от мигрантски кризи, и отбеляза, че това ще се случи с реформа на Шенгенското пространство, съобщи Франс прес.

„Да защитаваме границите си е необходимо условие за гарантирането на сигурността на европейците, за справяне с предизвикателствата на миграцията и за избягване на драмите, които вече преживяхме“, посочи той.

Френският президент добави, че страната му ще предложи поредица от редовни срещи на министрите на страните от ЕС, на които да бъдат обсъдени промени в Шенгенския механизъм.