Хърватия подчерта амбициите си за еврозоната и Шенген

Пленкович говори пред репортери в Загреб. [Георги Готев]

Хърватският премиер Андрей Пленкович даде да се разбере, че Хърватия, най-новият член на ЕС, иска да се присъедини възможно най-бързо към вътрешните кръгове на Съюза – безграничното Шенгенско пространство и еврозоната.

Пленкович се срещна в сряда (8 януари) в Загреб с група от 60 журналисти, базирани в Брюксел, по повод старта на хърватското председателство на Съвета на ЕС.

Освен приоритетите на хърватското председателство, които бяха изтъкнати в предишните дни, Пленкович подчерта, че за страната му има две основни национални цели – присъединяването към Шенген и еврозоната.

От 12-те страни, които се присъединиха към ЕС през 2004 и 2007 г., Полша, Чехия, Унгария, Румъния и България все още са извън Еврозоната. Старите членки на ЕС не веднъж са отказвали приема на Румъния и България до Шенген, въпреки че Европейската комисия смята, че и двете страни са годни за присъединяване.

Според договора за присъединяване всички 13 нови страни-членки имат задължение да влязат в Еврозоната веднага щом са готови, но не всички бързат да го направят. По-специално Полша протака, за разлика България, която има амбиции да стане следващата държава, която ще се присъедини към еврото. Следващата стъпка за София е да се присъедини към предверието на еврото, наречено EMR-2, тази пролет.

Пленкович каза, че Хърватия има стратегия за присъединяване към еврото още от май 2018 г., а през юли миналата година е започнала работа по план за действие за присъединяване към критериите ERM-2.

По отношение на кандидатурата на Хърватия за Шенген, Пленкович изрази задоволство, че Комисията „Юнкер“ представи доклад, че Хърватия е годна да охранява външните граници на ЕС. Положителната оценка от Комисията дойде след години консултации, мисии, проверки и добро усвояване на целеви средства от ЕС, каза той.

В същото време той призна, че миграционната криза през 2015-2016 г. има дълбоки политически последици за ЕС. По думите му в този период 700 000 нелегални мигранти са преминали хърватска територия, за да стигнат до по-богатите страни от ЕС.

“Не мога да се сетя за друго събитие след падането на Берлинската стена, което да има толкова голямо отражение върху страните от Европейския съюз“, каза той. Според него необходимият отговор бил да се засилят външните граници на ЕС, по-специално границата между Гърция и Турция и България-Турция. Към това той добави и укрепването на хърватската граница с дължина 1351 км. “Въпреки че на картата не изглежда толкова дълга, нашата граница със Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора е всъщност по-дълга от руско-финландската граница”, каза той.

Но Хърватия не иска да издига нови стени, подчерта Пленкович. В Босна и Херцеговина живее значително хърватско население и изграждането на нови огради „между хървати и хървати“ сега не е „правилното политическо послание“, каза той.

Пленкович беше попитан дали днешният Шенген, в който отделните страни членки възстановяват граничния контрол, е все още привлекателен и дали Хърватия се надява да се присъедини към пространството преди България и Румъния. „Шенгенското пространство, към което искаме да се присъединим, е първоначалното, а не Шенген с вътрешни граници между държавите-членки, които почти бяха забравили какво е да видят полиция на границата“, отговори той.

Хърватският премиер призна, че и България, и Румъния изпреварват Хърватия с кандидатурата си за Шенген, но че трите държави са „на същото ниво“ по отношение на положителната оценка от страна на Комисията. Според Пленкович обаче Хърватия има предимство: България и Румъния все още са под така наречения механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), създаден като условие за присъединяването им към ЕС през 2007 г. Хърватия се присъедини към ЕС през 2013 г. без подобно наблюдение.

Някои страни членки, по-специално Нидерландия, отхвърлиха членството на България и Румъния в Шенген, обвързвайки го с МСП, въпреки че от юридическа гледна точка няма връзка между двата въпроса.

България и Румъния са “подобни, но различни в това упражнение”, каза Пленкович.

Пленкович беше предпазлив, когато отговаряше за графика за кандидатурата на Хърватия за Шенген.

“Ще настояваме за тази цел, но знам, че това няма да бъде тема, която ще бъде разгледана ексклузивно”, каза той, като добави, че Хърватия ще направи всичко, за да забърза процеса. Това включва напредък в реформата на Дъблинското споразумение за бежанците, чийто основен препъни камък е разпределението на молбите на мигранти между държавите-членки на ЕС.

Хърватските дипломати, с които EURACTIV разговаря, потвърдиха, че Хърватия има за цел да се присъедини към Шенген преди Румъния и България. Във всеки случай те заявиха, че Хърватия не иска да бъде част от „пакет“ с тези две държави.

Въпреки това дипломатите признаха, че Словения може да има възражения по несвързан въпрос – двустранния спор за границата около Пиранския залив.

Пленкович, който има опит в европейските въпроси и лично се занимава с процеса по присъединяване на страната си към ЕС, разговаря 75 минути с журналистите, отговаряйки на въпросите им на английски и френски, които владее свободно.

Програмата продължава в четвъртък със среща с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, а в петък – със съвместна среща между хърватското правителство и Европейската комисия, ръководена от Урсула фон дер Лайен.