Четири големи предизвикателства пред България през 2022 г.

Полагането на клетвата от министрите в новото правителство [БГНЕС]

Светът е изтръпнал от дрънкането на оръжия между Украйна и Русия, инфлацията и енергийните цени са във възход – също и процесите на декарбонизация и дигитална трансформация, лихвените проценти са рекордно ниски, а коронавирусът мутира в нови варианти. Къде в тази върхушка през 2022-ра е България, предвождана от коалиционен съюз от четири политически сили. Във вътрешен и външнополитически план предизвикателствата са големи и ако догодина по същото време правителството е все още на мястото си, това би бил добър знак за жизнеспособност.

Какви са препятствията пред новите управляващи?

Пандемия и ваксинация.

В навечерието на петата вълна, този път от мутацията “Омикрон”, България все така гибелно изостава в овладяването на пандемията. Броят на починалите премина 30 хиляди, над 2/3 от които изгубиха живота си в годината, когато ваксините бяха осигурени и достъпни. Заразените се увеличават, а укрепването на здравната система е wishful thinking.

В европейските държави с и над 70% ваксинирано население реваксинацията започна през септември. България среща новия пик с около 22% ваксинирани и обещание за спешно ускоряване на имунизациите чрез мощна информационна кампания и бонус от 75 лева за пенсионери. Паралелно с това обаче разхлаби мерките, контролът е слаб, а  валидността на сертификатите за преболедуване на COVID-19 беше удвоена – от 6 на 12 месеца, като те ще могат да се ползват само в България.

Правителството на Кирил Петков трудно ще се справи след наследството на двете години, през които липсваше противодействие на хибридната пропаганда за коронавируса и ваксинацията бе подценена. Дори и да успее, резултатите ще се усетят наесен, когато, в най-добрия случай, ваксинираните може да стигнат 50-55%. Самият кабинет не е дефинирал към каква конкретна цел се стреми.

Енергетика и инфлация.

Последното заседание на Министерски съвет за годината приключи с пари за бизнеса и пари за пенсии. Само тези мерки ще струват на данъкоплатците нови близо 2 милиарда – нови 860 милиона лева компенсации заради скъпия ток, 120 милиона за удължаване на помощта 60:40, 750 милиона лева – за добавките от по 60 лева за пенсионерите, при това само за 6 месеца, 100 милиона, отново до юни – за бонусите от 75 лева за пожелалите ваксинация. Бюджетът за догодина още не е приет, а управляващите вече се договориха за актуализацията му в средата на годината.

Тогава ще стане ясно колко ще е планираният дефицит, договорен за 3.5-4.5%. Причините – заради компенсиране на ценовия натиск, както и заради идеи на БСП като например еднократна помощ от 6500 лева за второ и трето дете, ако единият родител се е осигурявал в последните 24 месеца, и старт на някои реформи. Въпреки мораториума, който ще задържи цените на тока, парното и водата за бита на нивата от декември до края на март, потребителските цени ще растат и през зимата. Повечето експерти вече прогнозираха двуцифрена инфлация догодина, след като през ноември т.г. стигна 7.3% на годишна база. Дали поскъпването ще стихне напролет или тогава ще е пикът му, зависи от решенията, които ще намерят управляващите през трите месеца на мораториума. В техния обхват влизат и промени в ръководствата на държавните енергийни дружества и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), както и нова енергийна стратегия, съобразена с климатичните цели на ЕС (договорена в коалиционното споразумение). Тя несъмнено ще трябва да отчете и очакваното решение на ЕК ще признае ли за “зелени” ядрената енергия и природния газ (не като преходно гориво). Положително становище би решило въпроса с част от финансирането за бъдещи ядрени мощности в България, каквито настоящите управляващи се разбраха, че ще има.

Въпросът е докъде ще стигне властта в популизма при компенсациите на бизнеса и доходите на българите. Проява на здрав разум бе решението да се прекрати издръжката на ФК “Берое” от държавната ТЕЦ “Марица Изток 2”. През февруари България ще трябва и да внесе отново в Европейската комисия коригирания си План за възстановяване и устойчивост, след като си издейства два месеца срок за ревизията му. (Ако иска да получи до средата на годината 13-те процента от средствата или над 780 млн. евро.) Това означава обаче, че до февруари управляващата коалиция трябва да е наясно с механизмите за контрол и отчетност на главния прокурор, кога ще бъде затворена въглищната индустрия и с отговорите на останалите забележки на Брюксел.

Партньори и противници.

Правителството още не се е превърнало в отбор, а ще трябва да работи като такъв предвид тежестта на проблемите, които има да разрешава. Признаци за асинхронно плуване вече се появиха. Отстранените след един единствен работен ден съветници на външния министър Теодора Генчовска – заради принадлежност към ДС, изявлението във Фейсбук на военния министър Стефан Янев, възпротивил се срещу допълнителни войски на НАТО в България, “коригирано” публично от премиера Кирил Петков… С решенията, които предстои да се вземат, ще последват и други.

Управляващите ще трябва едновременно да се напасват, изработвайки (или налучквайки) механизми за взаимодействие помежду си, и да противодействат на  основния си политически противник – ГЕРБ. Засега никой не се ангажира с отговор кога ще заработят договорените в коалиционното споразумение “18 експертни съвета с консултативен характер, в които всяка от четирите политически сили трябва да излъчи до трима представители”. Едва ли на тях ще се разчита да формулират решения за коалиционните политики, а и експерти няма да се намерят лесно предвид липсата на кадри за ръководни позиции в изпълнителната власт.

Несъмнено участниците в коалиционния съюз ще направят всичко по силите си, за да не се разпадне управлението. Тази детерминираност е изначално ясна. Но червените линии за едни не означават същото и за другите. “Демократична България” не биха направили компромис със съдебната реформа, “Има такъв народ” посочиха електронното гласуване, БСП – социалните придобивки, за лидера в управлението“Продължаваме промяната”, не е известно при какви условия би излязъл от властта. Значи ли това, че всички тези условия ще се изпълнят в името на стабилността на властта? Едва ли.

Тази промяна, която се очаква, няма как да се случи без ДПС, заяви преди гласуването на кабинета от парламента депутат от ДПС Рамадан Аталай в десети поред парламент. В коя/чия промяна ще участва ДПС е въпросът. 

Русия и Северна Македония.

Догодина за България предстоят тестове – за нейната евроатлантическа принадлежност и дали в действителност има политическа воля за енергийна диверсификация. Както и през изминалите десетилетия, енергийната зависимост от Москва е пробен камък за българската лоялност. А тя си остава все така почти стопроцентова, независимо кой е на власт – и съзаклятието да не се допусне по-евтиния азерски газ в договорения пълен обем от 1 млрд. куб. м годишно я потвърждава.

Може би през 2022-ра премиерите на България и Гърция Кирил Петков и Кириакос Мицотакис ще прережат лентата на готовия интерконектор – след повече от 12 години разтакаване и бавене на проекта. Може би българските управляващи най-сетне ще постигнат прецедент с новия договор за доставки на руски природен газ, така че този път българските интереси да не бъдат ощетени. Да се надяваме, че промяната продължава…

Ветото за Северна Македония не може да трае вечно. Скопие 17-та година очаква развръзката за ЕС и е въпрос на дипломация и преговори да се договорят взаимни отстъпки, за да се вдигне бариерата. Този процес може да разклати коалицията. Някой от участниците може да не е съгласен с историческия компромис – и да реши да извива ръце.

Още в първите си сто дни управление обаче коалиционното правителство ще бъде подложено и на първи стрес тест заради заплахата от руска инвазия в Украйна, напрегнала отношенията между Москва и НАТО. И дори прекият конфликт да се размине след срещите Русия-САЩ и НАТО-Русия през януари, обтегнатите отношения ще се запазят. “Нашата позиция по отношение на Украйна е да се придържаме към съюза си с НАТО и ЕС. Готови сме да представим всякакъв вид помощ”, беше заявил Кирил Петков в щаб-квартирата на Алианса в Брюксел. Наистина ли сме готови?