Ще се оправдаят ли новите надежди на Северна Македония?

Мъж с тениска, на която е изобразено старото македонско знаме, държи снимка на Гоце Делчев и и плакат с надпис „Ставай, Гоце, продадоха те“, по време на антиправителствен протест, организиран от опозиционната ВМРО ДПМНЕ в Скопие, Република Северна Македония, 15 Септември 2020 г. EPA-EFE/GEORGI LICOVSKI 

В Скопие има надежда, че изборите в България ще премахнат ветото на страната върху Северна Македония и тя ще започне преговорите за присъединяване към ЕС преди края на годината. Дали обаче е възможeн подобен сценарий?

Българите гласуваха на 14 ноември за парламент и президент, а на 21 ноември на балотажа преизбраха Румен Радев за държавен глава. Парламентът вече е конституиран, но преговорите за съставяне на правителство продължават. Ако всичко върви добре, България ще има коалиционно правителство, изградено от четири политически сили. Това са новата центристка партия, която е близка до Радев, „Продължаваме промяната“, БСП, дясноцентристката „Демократична България“ и антисистемната „Има такъв народ“ на Слави Трифонов.

В съседна Северна Македония българските избори бяха проследени с голям интерес. Българското вето бе наложено при правителството на Бойко Борисов, в което националистическа партия ВМРО беше коалиционен партньор. Сега ВМРО не само е изключена от властта, но и е извън парламента, тъй като не прекрачи бариерата от 4% (те получиха оскъдните 1,07%).

Освен това водещата сила в новия кабинет, „Продължаваме промяната“, изглежда модерна формация, изградена около двама образовани в Харвард бизнесмени, чиято основна идеология изглежда е прагматизмът.

Освен това върху България има външен натиск от САЩ, а също и от страните от ЕС, да отмени ветото си. Според експерти Франция, която ще поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС от 1 януари 2022 г., иска този въпрос да бъде решен най-късно до 31 декември. Правилното място и час трябва да бъде срещата на върха на ЕС на 16-17 декември.

Има силна хипотеза, че дотогава ще бъде сформирано правителство и Кирил Петков ще дебютира като премиер на срещата на върха на ЕС. Ако дотогава не бъде сформирано правителство, Радев ще представлява страната на този форум.

Това не означава обаче, че България ще отмени ветото си.

Това, което понякога убягва на Брюксел, е, че в България има много силен консенсус по отношение на Северна Македония, който е  извън партийните линии.

Нека си представим, че „Продължаваме промяната“ би искала да премахне ветото по прагматични причини (малко вероятно на този етап). Това би било самоубийство. Неговите коалиционни партньори ще реагират и правителството ще се срине.

Следователно е много малко вероятно ветото да бъде отменено, преди Скопие да промени драстично отношението си към България. Това включва прекратяване на репресиите срещу македонците с българско гражданство, прекратяване на речта на омразата срещу България в учебниците и в публичната реч, както и прекратяване на унищожаването на български паметници или представянето им като македонски.

Досега властите в Скопие (в собствената си сложна изборна фаза) не показаха истинско желание да разрешат проблемите. Така че няма значение дали Социалдемократическата партия или ВМРО-ДПМНЕ са на власт в Скопие, защото и двете залагат на външния натиск върху България, вместо да отговорят на притесненията на София.

Този натиск е леко лицемерен. Вярно е, че Франция иска въпросът да бъде решен сега, но френският мотив е просто, че не иска да натоварва председателството си на ЕС с въпрос, който може да бъде използван за атаки срещу Еманюел Макрон на президентските избори през април.

Да не забравяме, че Франция не е гори от желание за по-нататъшното разширяване на ЕС и че Макрон стои зад предишния вот срещу Северна Македония. На теория, ако всичко върви добре и ако Скопие прояви желание да сътрудничи, България може да отмени ветото си при френското председателство. Но Франция не иска да свърже името си с такъв „успех“.

Когато ЕК не знае как да реши проблем, тя обикновено предлага набор от инструменти. Но този път дори и толкова малко не направи. Изпълнителната власт на ЕС би могла да действа като гарант, че Скопие действително ще поддържа добросъседски отношения с България, като част от преговорния процес. Но не, тя предпочита да изчака малко вероятна промяна в българската политика след изборите.

Проблемът не е нерешим, но подобни тактики от страна на Скопие и Брюксел са непродуктивни.