14 страни представиха плановете си за възстановяване, България не е сред тях

Европейската комисия заяви, че "ще продължи да работи в тясно сътрудничество с останалите държави-членки, за да им помогне да разработят висококачествени планове". [European Union, 2021 Source: EC - Audiovisual Service]

Европейската комисия получи националните планове за възстановяване и устойчивост, който ще позволят  достъп до фонда за възстановяване на блока от 750 милиарда евро, от 14 държави. 13 от 27-те страни от блока все още липсват в списъка, след тях е и България.

“Комисията е получила общо 13 планове за възстановяване и устойчивост от Белгия, Дания, Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Латвия, Люксембург, Австрия, Португалия, Словакия и Словения“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в понеделник.

Те бяха допълнени на същия ден вечерта от Полша, която поиска общо 23,9 милиарда евро безвъзмездни средства по плана за възстановяване и 12,1 милиарда евро заеми, обяви Европейската комисия.

Дни след индикативния краен срок за страните да представят националните планове с реформите, които възнамеряват да извършат в рамките на финансирането от ЕС след кризата, които изтече в петък, Брюксел заяви, че “ще продължи да работи в тясно сътрудничество с другите държави- от блока, за да им помогне да разработят висококачествени планове”.

В петък, когато изтече крайният срок, Комисията получи “официалните планове за възстановяване и устойчивост от Белгия, Дания, Испания, Италия, Латвия, Люксембург, Австрия и Словения“.

Европейската комисия подчерта, че тези фондове на ЕС ще играят “решаваща роля в подпомагането на Европа да излезе по-силна от кризата и осигуряването на зеления и цифров преход“.

Сега изпълнителната власт на ЕС има два месеца за оценка на плановете въз основа на единадесет критерия. Най-важното задължително условие е поне 37% от разходите за инвестиции и реформи да отидат за климатични цели, а 20% за дигитализация.

Миналата седмица, точно преди крайния срок в петък, финансовите министри на Германия, Франция, Италия и Испания призоваха държавите-членки да представят своите планове за възстановяване и притиснаха Европейската комисия да ускори оценката на предложенията за инвестиции и реформи.

“Времето е от съществено значение, както вече казаха останалите колеги, и бързото одобрение на плановете ще бъде от ключово значение, за да гарантираме, че нашите действия на национално ниво продължават да взаимодействат и да засилват активността на нашите съседи“, каза испанката Надя Калвиньо.

Още в средата на април португалското правителство предостави своя национален план на Европейската комисия чрез официалната ИТ платформа, като по този начин стана  първата държава от ЕС, която представи окончателната версия.

Португалският документ предвижда проекти на стойност 16,6 милиарда евро, от които 13,9 милиарда евро са безвъзмездни безвъзмездни средства, с “отворената“ възможност за допълнителни 2,3 милиарда евро заеми.

Механизмът за възстановяване и устойчивост е на стойност 672,5 милиарда евро (по цени за 2018 г.) и централен елемент от пакета “Следващо поколение ЕС“.  Заедно с фонда от 750 милиарда евро, одобрен от европейските лидери през юли 2020 г., са основните инструменти за ЕС икономическо възстановяване от кризата, причинена от пандемията.

Българският план получи критики от бизнеса 

На 28 април правителството в оставка прие проекта на Национален план за възстановяване и устойчивост на България и възложи заместник министър-председателя Томислав Дончев да внесе одобрения план за окончателното му приемане от Народното събрание. Междувременно парламентарната Комисия по бюджет и финанси също разгледа плана.

Работата по проекта започна през юли 2020 г., като до момента в ЕК са изпратени два проекта.

Чрез плана за възстановяване България ще получи достъп до над 12 млрд. лева безвъзмездна подкрепа за икономическото и социално възстановяване от кризата. Определени са 36 реформи и 48 инвестиции, които да възстановят и развият потенциала за растеж на икономиката, което да позволи в дългосрочен план постигането на стратегическата цел за конвергенция на икономиката и доходите до средноевропейските.

С оглед на времевия хоризонт за изпълнение на Механизма за възстановяване и устойчивост, от особена важност е планираните инвестиции да бъдат реализирани възможно най-бързо. В тази връзка, 70% от ресурса следва да бъде ангажиран през 2021 и 2022 г., а останалите 30% – през последната 2023 г.

Българският план бе подложен на остри критики от опозиционните партии и неправителствените организации, а бизнесът отправи редица препоръки.  Асоциацията на индустриалния капитал настоява за ясен механизъм за планиране, наблюдение и контрол на изпълнението на плана.

Според бизнеса увеличеният ресурс за подкрепа на реалната икономика е предвиден като финансови инструменти, което не е особено ефективно, защото голяма част от ресурса се изразходва за управление и администрация.