COP26 приключи със споразумение за климата след спорна намеса от Китай и Индия

Алок Шарма, председател на COP26 получава овации по време на пленарната сесия на Конференцията на ООН за изменението на климата COP26 в Глазгоу, Великобритания, 13 ноември 2021 г. [EPA-EFE/РОБЪРТ ПЕРИ]

Преговорите на ООН за климата приключиха в събота (13 ноември) със споразумение, което за първи път посочи изкопаемите горива като ключов двигател на глобалното затопляне, докато зависимите от въглищата страни направиха важни възражения в последния момент.

Въпреки че споразумението спечели аплодисменти за поддържането на надеждата за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий, много от близо 200-те национални делегации пожелаха да бяха постигнали повече.

„Ако преговорите са добри, всички страни са недоволни“, каза пратеникът на САЩ за климата Джон Кери на последната среща за одобряване на Пакта за климата от Глазгоу. „И мисля, че това бяха добри преговори.

Двуседмичната конференция в Шотландия беше ефективна за разрешаването на правилата около въглеродните пазари, но направи малко, за да смекчи опасенията на уязвимите страни относно дълго обещаното финансиране за климата от богатите нации.

Британският предсетател на COP26, Алок Шарма, беше видимо емоционален, преди да удари с чукчето си, за да даде знак, че няма вето върху пакта, след като преговорите продължиха до събота.

Последния момент беше драматичен, тъй като Индия, подкрепена от Китай и други зависими от въглища развиващи се страни, отхвърли клауза, призоваваща за „поетапно спиране“ на енергията от въглища. След сблъсък между пратениците на Китай, Индия, Съединените щати и Европейския съюз, клаузата беше набързо променена и сега държавите поетапно ще „намаляват“ използването на въглища.Министърът на околната среда и климата на Индия Бхупендер Ядав каза, че ревизията отразява „националните обстоятелства на нововъзникващите икономики“.

Министърът на околната среда и климата на Индия Бхупендер Ядав каза, че ревизията отразява „националните обстоятелства на нововъзникващите икономики“.

„Ние ставаме гласът на развиващите се страни“, каза той пред Ройтерс, като каза, че пактът е отделил въглищата, но мълчи за петрола и природния газ.

„Положихме усилия да постигнем консенсус, който е разумен за развиващите се страни и за климатичната справедливост“, каза той, намеквайки за факта, че богатите нации исторически са отделяли най-голям дял от парниковите газове.

Промяната беше посрещната с изумление, както от богатите страни в Европа, така и от малките островни държави и от други, развиващи се страни.

„Вярваме, че бяхме изолирани в непрозрачен и неприобщаващ процес“, коменитра пратеникът на Мексико Камила Изабел Сепеда Лизама. „Всички имаме притеснения, но ни беше казано, че не можем да отворим отново текста за поправки… докато други все още могат да разводнят обещанията си“.

Мексико и други страни обаче посочиха, че ще подкрепят ревизираното споразумение.

„Одобрените текстове са компромис“, посочи генералният секретар на ООН Антониу Гутериш. „Те отразяват интересите, условията, противоречията и състоянието на политическата воля в света днес.“

Пробив на въглеродния пазар

Постигането на споразумение винаги е било въпрос на балансиране на изискванията на уязвимите към климата нации, големите индустриални сили и тези като Индия и Китай, които зависят от изкопаемите горива, за да извадят своите икономики и население от бедността.

„Извинявам се за начина, по който се разви този процес“, посочи Шарма. „Дълбоко съжалявам.“

Общата цел, която той си постави за конференцията, беше обявена за твърде скромна от климатичните активисти и уязвимите страни – да се „поддържа жива“ целта на Парижкото споразумение от 2015 г., за да се предотврати покачването на глобалните температури над 1,5 C над прединдустриалните нива. Учените твърдят, че затоплянето над тази температура може да отприщи необратими и неконтролируеми въздействия върху климата.

Като поиска от държавите да си поставят по-строги цели за намаляване на емисиите до следващата година, споразумението на практика призна, че ангажиментите все още са недостатъчни. В момента националните обещания водят около 2,4 по Целзий затопляне на климата.

Разговорите доведоха и до пробив в разрешаването на правилата за покриване на водени от правителството пазари за компенсации на въглеродните емисии. Компании и страни с обширни гори настояваха за сделка, с надеждата да легитимират бързо развиващите се глобални доброволни офсетни пазари.

Сделката позволява на страните частично да постигнат целите си за климата, като купуват компенсационни кредити, представляващи намаляване на емисиите от други страни. Това потенциално отключва трилиони долари за опазване на горите, разширяване на използването на възобновяема енергия и други проекти за борба с изменението на климата.

Край на въглищата?

Дженифър Морган, изпълнителен директор на Greenpeace, видя чашата наполовина пълна.

„Те промениха една дума, но не могат да променят сигнала, идващ от тази конференция, че ерата на въглищата свършва“, посочи тя. „Ако сте изпълнителен директор на компания за въглища, тази конференция завършва лошо за вас.

Развиващите се страни твърдят, че богатите нации, чиито исторически емисии до голяма степен са отговорни за затоплянето на планетата, трябва да финансират усилията, както за преминаване от изкопаеми горива, така и за адаптиране към все по-сериозните климатични въздействия.

Сделката предлага обещание за удвояване на финансирането за адаптация до 2025 г. от 2019 г., но отново не предоставя гаранции. Комисията на ООН ще докладва следващата година за напредъка към предоставянето на обещаните 100 милиарда долара годишно финансиране за климата, след като богатите нации не успяха да изпълнят крайния срок за предоставяне на средствата – 2020 г. То ще бъде обсъдени отново през 2024 и 2026 г.

Сделката обаче остави много уязвими нации отчаяни, тъй като не предлага финансиране за загубите и щетите, свързани с климата – обещание, направено в първоначалния пакт, наречен Рамкова конвенция на ООН за изменението на климата през 1992 г.

Богатите нации отново се противопоставиха на признаването на финансова отговорност за техните емисии в миналото, докато страните им са постигали икономически просперитет.

Докато споразумението от Глазгоу очертава пътя за справяне с проблема чрез създаване на нов секретариат, посветен на въпроса, уязвимите страни заявиха, че това е абсолютшен минимум.

„Този ​​пакет не е перфектен. Промяната за въглищата и слабият резултат от преговорите за загуби и щети, свързани с климата, са удар“, коментира Тина Стий, представител на Маршаловите острови. Все пак „елементите от пакета от Глазгоу са спасителен пояс за моята страна. Не трябва да отхвърляме важните постижения, договорени в този пакт.”